Отварям си очите и забелязвам доста по-тъмна стая. Завивките и възглавниците са чисто бели, но заради липсата на светлина са в нюанс на сиво-синьо. Стените са във тон със тях само че със нотка изхабено зелен цвят. От легналата си позиция в краят на окото си виждам бял панталон. Поглеждам нагоре и ме посрещат кафевите очи свити от повдигнатите бузи и сините кичури паднали от разрошената синя коса. Момчето ме гледаше със квадратна сладка усмивка. Нищо. Не почувствах нищо когато видях тази усмивка. Не изпитах желанието да се усмихна и да го гушна с цялата си сила както при русокосото момче от преди... Сега изпитвах само ужас , който беше изписан навсякъде по лицето ми. Аз бързо си вдигнах главата от скута на момчето непрестанно задържайки погледа ми към него. Той спря да се усмихва и ме погледна директно в очите със сериозно и объркано лице. Стаята бе студена и аз започнах да го усещам.
Тогава се събудих.... Не знаейки защо..... Но този сън бе толкова бърз че едва можех да си спомня нещо. И все пак погледът му все още ми дава студеното усещане на безчувственост....
