Wake up

глава 4

Днес беше петък. Тоест нашите заминават,а ваканцията започва. Баба дойде вчера и както винаги с един куфар подаръци. Все пак тя живее в България и се виждаме доста рядко. Тя е майката на мама. А и е сама. Дядо почина преди 4 години. Беше ѝ доста тежко, но сега се съвзе. Както и да е. Багажа ми вече беше готов, а и този на Лейла също. Разбрахме се да дойде в нас и момчетата да ни вземат от тук. Без това и отдавна не е идвала в нас. Още не съм ѝ казала за случката с Дерек. И не смятам. Въпреки, че така нарушавам правилата, които написахме, когато бяхме на 11. Bff rules. Живота ми е перфектен. Само той не пасва никъде. Тоест не ми е нужен.
Сега изпращаме нашите. Винаги ми е много трудно. Все едно няма да се върнат. В момента стоя прегърната в най-добрата си приятелка и гледам как коалата на нашите завива зад ъгъла.
  ~•~
- Даниел, върни ми яяя!- изкрещя баба за поред път, защото брат ми ѝ взе купата в която беше сложила съставките за вечерята. По случайност Дан не харесваше нито една от тях.
- Вие двете какво стоите там и се смеете. Габриела кажи на брат си да спре да се държи като 3 годишно.- започва да нарежда баба.
- Ааа, не ни намесвай. А и Даниел не ме слуша какво му казвам от както беше 3 годишен.- Лейла се засмя до мен.
- Няма да ям тези отвратителни неща. Или ми поръчай пица или отиват в кофата.- извика брат ми и най-после се спря. В прекалена близост до кофата. Тогава вече реших да се намеся. Стига ѝ толкова на баба.
- Даниел, върни нещата на баба, иначе звъня на мама, ако ги хвърлиш пак ще звънна на мама, а ти ще трябва да ходиш до магазина за нови съставки, които съм почти убедена , че ще платиш с джобните си.- казах, държейки телефона си и с поглед ,от който си личеше че говоря сериозно.
- Ама.... аз не искам да го ям....... няма да се обадиш на мама.- оправданието му беше толкова несигурно, че само с повдига ето на веждата ми той върна купата на баба.
- Благодаря ти. - каза баба леко нервно. - Най-накрая.
На всички ни стана смешно, но се задържахме.
На другия ден

- Ставай или ще тръгнем без тееб! - чух гласа на Лейла да ми крещи.
Вече от 10 минути се опитваше да ме събуди, но аз бях толкова потънала в този сън, или поне споменът за него, че се страхувах да не го забравя, отваряйки очите си.
- Нее, остави ме да спя.- разбира се не ѝ казах. И главната причина- целият съм беше за Дерек. Или поне мен и него, неща които правим заедно, смеем се, сякаш всичко това са спомени, а аз не ги помня.
- Ще се обадя на Алекс да му кажа да не си прави труда да идва до тук тогава.- чувайки името на момчето, което обичам скочих от леглото, макар и с известно нежелание.
- Няма да посмееш!
- Тогава ставай и се оправяй, аз слизам долу да ям.- чак сега видях, че Лейла вече е готова.
- Ама колко е часа?
- 7:30.
- Моля! Момчета ще са тук след по-малко от час.
- Оо, сега се сети.- засмя се Лейла и ми намигна. След това слезе долу в кухнята.
Докато се оправях започнах да си мисля за този сън. Със сигурност нямаше да го забравя.
~•~
Момчетата дойдоха и ни взеха. Разбира се трябваше да ни чакат, защото се забавихме. По-скоро аз. Вече пътувахме. Бяхме на около час и половина път. Близнаците бяха най- отпред и ни водеха всички. По точно Шон. Каза че знаел точно къде се намира мястото.