<=Horrible house=>

1 част

- Е... не е толкова зле нали, момчета?
- Та това е съборетина!

Изрече Джено, повдигайки една вежда. Майка му поклати глава и запристъпва към входната врата.

- Дали тук ще има катерици? Вижте колко дървета има само!

Ронджун заподскача весело. Джемин просто извъртя очи и взе куфара си, който до преди малко седеше до колата на майка им.

Къщата беше стара, поне на сто години. Отвън стените й бяха обрасли с бръшлян, а градината пълна с плевел. Собственичката на къщата- леля Данте, не живееше там откакто я настаниха в лудницата.

Когато тримата братя и майка им влезнаха вътре бяха ударени от силната миризма на мухал и влага. Тапетите по стените вече падаха, а под тях се виждаше гниещата стена. Пода скърцаше и имаше пясък по него.

- Мамо... мисля, че тук не е безопасно за живеене.- каза Джено.
- Нямаме друг избор, деца. Знаете, че апартамента в Суел е на баща ви.

Те стигнаха до всекидневната и поставиха багажа си там. Положението в това помещение не беше по различно от това в  коридора.

- Ронджун, Джемин ще ми помогнете за останалият багаж нали?
- Да, мамо.- Ранджун тръгна след майка си.
- Внимавай да не потрошиш нещо докато ни няма, Джено.- Джемин се обърна към брат си преди и той да тръгне.
- Тц... тъпанар!- Джено измрънка под носа си след като другият излезе.

Очите на момчето започнаха да шарят из средно-голямото помещение. Имаше прозорец с изглед към верандата, на който имаше петна от мръсотия и паяжини в ъглите. Джено реши да поразгледа. Това място му се стори интересно.

Той излезе от всекидневната и тръгна по тъмния коридор, водещ към старо стълбище.

Както си ходеше изведнъж се чу тропане. Момчето спря на място оглеждайки се. Тишината точно бе настъпила, когато шумът се чу повторно наподобявайки малки крачка, които тичат по дървен под. Джено проследи свука с поглед установявайки, че съществото в стената спира точно до него.

Ръката му бавно започна да се приближава към стената. Имаше чувството, че ако докосне мястото би разбрал какво има вътре.