<=Horrible house=>

2 част

- Това е кухненски асансьор!- възкликна Джемин.
- На къде ли води?
- Не знам.

Момчетата се загледаха в шахтата със зейнали усти и ококорени очи. Любопитството им си личеше от далече. 

Джемин понечи да влезе, но броени минути след това излезе осъзнавайки, че не може да се побере вътре.

- Прекалено е тясно за мен. Някой от вас двамата трябва да влезе.
- А защо изобщо да влизаме?- притесни се Ронджун.
- Аз ще вляза!- почти извика Джено след като игнорира другия брат.- има достатъчно място за мен.
- Но...
- Спокойно Джун, точно сега майка ни няма да се събуди.- каза най-големият.- А и не ти ли е интересно какво има там?

Ронджун се замисли, но както всеки човек, любопитството в него надделя и той кимна. Не можеха да пренебрегнат този шанс. Та това беше нещо ново и братята На нямаше как да го пропуснат.

- Не знам какво да очаквам там горе и за всеки случай ще взема това.- каза Джено и взе кухненския нож, който седеше на близкия шкаф. 
- Как да съм сигурен, че ще се пазиш с него, а няма да се наръгаш?- Джемин повдигна една вежда.
- Поне веднъж ми имай доверие Нана.- раздразни се другият.
- Ако продължите да спорите не само, че мама ще ни чуе, но и ще се съмне.- прекъсна ги най-малкия.

След всички тези размисли най-накрая, Джено се намести в асансьора. Вътре беше тясно и тъмно, а миризмата не помагаше особено.

- Добре, Джено. Качваме те.- предупреди го Джемин.
- Хайде.

Нана започна да дърпа въжето до,  наскоро направената, дупка. Асансьора се изкачваше все по-нагоре. Чуваше се скърцането му. Да, беше си доста старичък.

- Стигна ли до някъде?!- почти извика Ронджун, за да може брат му да го чуе.
- Не. Все още е тъмно.- чу се приглушения отговор от страна на другия.

Докато седеше вътре, Джено беше обгърнат от тишина, освен скърцането на асансьора. Отдалечаваше се от двамата си братя и това го притесняваше.

Изведнъж от едната страна точно до момчето се чу звук. И не, това не беше от асансьора. Беше същия звук от преди. Същите тропащи звуци, но този път с дращене. Може би нещото беше ядосано. През ума на Джено минаха хиляди мисли. Можеше да е  точно до него в този момент. Но от къде щеше да влезе?