<=Horrible house=>

4 част

-Момчета! Прибрах се!- майката на Джено, Джемин и Ронджун тъкмо беше влязла в къщата и събуваше обувките си.
- Здравей, мамо.- каза Джемин, който седеше на прага на вратата към хола.
- Къде са Джено и Ронджун?- попита тя.

- Горе са.- последва кратък отговор от негова страна.
- Да не се е случило нещо?
- Не, не се притеснявай мамо.- Джемин се усмихна.- Оставихме ти вечеря. Ще ти сипя.
- Благодаря ти. Аз ще отида да се преоблека и ще дойда.- каза майката преди да обърне гръб на сина си и да заизкачва стълбите.

Джемин също се обърна и влезе в кухнята, която се намираше малко по надолу по коридора. Беше предпочел да не казва на майка му за халюцинациите на Джено. Можеше просто той да е стресиран от новото място за живеене, училище и град, или раздялата с баща им. Но това, което се случи предишния ден разбиваше всички тези теории. Това, което беше видял Джено в онази стая можеше да не е вярно, но отново раната на ръката му не доказваше нищо такова. Ножа, който беше взел със себе си не би могъл да направи рана като тази. Пък и брат му не бе луд, че да се самонарани. А острието на предмета бе съвсем чисто щом той се върна. Може би тези две неща с асансьора и халюцинациите са свързани по някакъв начин.

- Джемин? Туку що видях братята ти. Джено спи. Това не е много типично за него не мислиш ли?- той чу гласа на майка си, която туку що бе влезнала в помещението.
- Да така е, но днес беше тежък ден за него.
- Разбирам. Как мина между другото?- тя смени темата.
- В моят клас имаше доста умни ученици, което значи, че ще имам голяма конкуренция.
- Вярно си е.- тя се усмихна.

Джемин взе чинията, която беше напълнил с ядене и я постави пред майка си.

- Изглежда прекрасно. Ти ли го направи?- жената беше меко казано удивена.
- Не. Купихме го.- Джемин се засмя неловко.
- За миг се зарадвах.- майка му се съсредоточи върху чинията пред себе си.

***

- Джено? Сигурен ли си, че си добре?- Ронджун попита брат си.
- Да Джун. Не искам да седя в тази къща сам.- Той отговори на брат си, взимайки чантата си.
- Ако сте решили какво ще правите, най-сетне нека тръгваме, защото ще закъснеем.- Джемин се намеси почти веднага.

Тримата излезнаха, заключвайки след себе си. Вътрешно Джено таеше страх, но не можеше да позволи да го обземе изцяло. Не искаше психиката му да бъде така лесно разрушена. Осъзнаваше, че е на път да стане нещо много страшно в живота му. Но беше готов да го преодолее, каквото и да е то.