<=Horrible house=>

3 част

Джено седеше на чина си и гледаше през прозореца. Урока течеше изключително бавно и вече започваше на губи търпение. Всички се бяха съсредоточили върху учителя и пишеха важните неща в тетрадките си, но Джено не можеше да насочи вниманието си в тази посока. Навън времето бе облачно и ветровито, но все още не беше почнало да вали. Любимото му време. Как се очакваше да мисли за уроците?

- Чонло!- извика учителят.- Отново ли блееш през прозореца?!

Едно от момчетата на предните чинове подскочи на мястото си, което беше знак за Джено, че този там е Чонло. Явно разсеяния не бе само той.

- Извинете, господине.- каза ученикът.
- Излез от часа.- учителя нареди с ядосаня си тон.

Чонло стана от мястото си и се запъти към вратата. Минавайки покрай чина на Джено, двамата срещнаха погледите си. Това разбира се беше нещо нормално, но Чонло, изглеждаше странен. Той нямаше никаква емоция в изражението си, дори в походката си.

- Господине!- Джено вдигна ръката си в знак, че иска да каже нещо.
- Искаш да изразиш мнението си по темата?- учителя попита.
- А... не. Имам нужда да отида до тоалетната.
- Отивай тогава.

Джено стана от мястото си и така както Чонло направи, запристъпва към вратата. Урока продължи както и часа.

Той излезе от класната стая и тръгна по коридора, който по това време бе празен. Къде ли бе отишло онова момче? Не знаеше защо, но Джено искаше да се запознае с него. Струваше му се странен.

Когато не го намери никъде из етажа, реши да се върне в час, защото ако се беше забавил още учителя щеше да се усъмни. Ходейки по коридора по обратния път, Джено забеляза нещо през прозореца. Чонло седеше на двора, но не беше сам. Беше с друго момче, по-високо от него, с кафява коса. Говореха си както всички нормални хора. Но Чонло бе слязъл долу сравнително бързо. Та Джено излезе точно след него.

Момчето разшири очи, когато по високото момче погледна рязко към него. Как го бе видял? Та той се намираше на четвъртия етаж. Тези хора определено имаха нещо странно в себе си. Но защо толкова силно привличаха вниманието на  Джено?

Докато двамата се взираха един в друг момчето, което се намираше навън започна да извива устните си в широка усмивка. Тя ставаше все по голяма и все повече закриваше лицето му. Какво правеше този? Зъбите бяха съвсем нормални но наброяваха повече отколкото трябва. Докато се усети, Джено забеляза как очите му биват почернели целите. Започваше да не изглежда реално.