Love Story

Глава 35

Алекса

Минаха няколко дни от прегледа и вече започвах да свиквам със това, че съм бременна.

Не се чувствам по-различно от преди.

Но съм щастлива, защото винаги съм искала да имам деца.

Но и съм малко тъжна, защото ми се искаше с Итън да бяхме заедно.

Очевидно той не иска да е с мен и това, че съм бременна нищо няма да промени, а и затова не съм му казала, защото знам, че няма да му пука.

Но и без него пак ще обичам бебето.

Просто няма да му казвам, а и съм убедена че вече ме е забравил.

Както и аз ще направя.

Чух звънеца и отидох да отворя.

Видях Даниел, който държеше цветя.

-Здравей, Алекса. Изглеждаш невероятно.

-Здравей и благодаря, но не изглеждам невероятно.

-Напротив. Това е за теб. - каза и ми подаде цветята.

-Благодаря. Влез. - казах и той ме последва.

-Ти, защо реши да на минеш? И откъде знаеш къде живея?

-Реших да те видя, защото първата ни среща не мина добре. Баща ти ми каза къде живееш.

-Да извинявам се за реакцията ми тогава.

-Няма проблем, разбирам. Но наистина не е нужно да се женим, това беше просто идея. А и ти щом си против няма да го правим вече говорих с баща ти и всичко е наред.

-Наистина ли, благодаря ти. Поне една добра новина. Наистина благодаря.

-Няма защо. Не искам да се чувстваш зле. И затова отказах.

-Благодаря.

-Ти как си? Изглеждаш разстроена.

-Да, малко но съм добре. Не е нещо важно.

-Можеш да ми разкажеш.

-Добре....

Бях прекъсната от звънеца.

Защо винаги някой трябва да ме прекъсва.

-Извини ме. - казах и отидох да отворя.

Сигурно е Раян, откакто разбра, че съм бременна постоянно ми звъни или идва тук, за да разбере как съм.

-Итън? Защо си тук? - попитах, но той не ми обърна внимание и влезе.

-Хей, не смей да ме игнорираш! - казах