ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД (JK & TH x Readers)

ГЛАВА 3

Вече си взехме билетите и влязохме в огромната зала. Опитахме да се набутаме най-отпред и за щастие успяхме, тъй като ще си гледаме bias-ите от най-близко. Не само BTS участваха в този концерт, но и други групи - Blackpink и ONEUS. Първо излезнаха Blackpink. BTS бяха последни, затова с Ji се постарахме да проявим огромно и много трудно за нас търпение. Вече минаха и ONEUS и следваха BTS. Когато излезнаха на сцената всички фенове се разкрещяха и започнаха да ги аплодират включително и ние. Тъй като всички army-та (така се наричат феновете на BTS) изреждаха имената им подред те по този начин и излизаха. Когато нашите bias-и - Jungkook и Taehyung излязоха изглеждаха така...

Jungkook:

Taehyung:

Бяха супер сладки. С Ji ни паднаха ченетата. Започнаха да пеят песента Boy With Luv, а после и I Need You. Но забелязахме нещо странно...Jungkook и Taehyung през цялото време само нас гледаха.

- Seo Young? Виждаш ли това, което и аз виждам?

- Мисля, че да...те ни гледат странно.

- Нали?

Оставихме разсъжденията за после и се насладихме на преживяването си. Когато изпяха песните те говориха много на публиката. След което почти всички започнаха да има мятат всякакви цветя. Докато не дойде момента, в който Jungkook и Taehyung взеха по една роза в ръка и се доближиха до нас. Клекнаха и ни подадоха розите, като ни хвърлиха по един бърз палав поглед и по една чаровна усмивка. Намигнаха ни и се отдръпнаха. С Ji бяхме в транс. Как можа да ни се случи това. Уникално и малко странно. Да бе би да са ни хвърлили око? Освестихме се малко. Те влезнаха за кулисите и всички трябваше да си тръгваме. Когато излязохме от залата се запътихме пеша към хотела, за да се поразходим малко. Нищо, че беше тъмно и страшно, но междувременно и приятно. Вече свихме в уличката покрай залата и от една врата излезнаха двама младежи. От тъмното не видяхме кои са, но си личеше, че излизат тйаничко, сякаш никой не искат да ги хване. Но видяхме, че те са се насочили към нас. Стъписахме се. Когато се приближиха до нас видяхме кои са. Taehyung и Jungkook! C Ji бяхме потресени. Гледахме ги все едно виждаме Господ, но в същото време и дявола, защото не знаехме какво ще ни направят. Те ни подадоха по едно листче, на което пишеха телефонните им номера.

Jungkook:
- Заповядай, сладурано! Това е номера ми. Обади ми се утре след 10ч.- нареди ми той без да си поеме въздух с широко ухилена усмивка.

- Д-да...- едвам промълвих аз.

Taehyung:
- Красавице, вземи ми номера искам да ми се обадиш утре, чу ли? По всяко време на деня можеш да ми се обадиш.

- Аха...- Ji беше готова да припадне от притеснение.

- А как ви бяха имената?

- Аз с-съм S-Seo Young.

- Aз съм Ji H-Hyeon.

- Прекрасни имена на прекрасни девойки!- каза Taehyung

- Лека нощ, красавици!- казаха и двамата в един глас. След това се скриха в тъмното.

С Ji се спогледахме и не знаехме как да реагираме след тази случка. Беше потресаващо. Тръгнахме и се наложи да минем през една тиха и тъмна уличка. Признавам си, че ни беше страх и то много. По едно време чухме стъпки зад нас. Обърнахме се и видяхме някаква групичка да ни преследва. Започнахме да тичаме, но без успех. Те ни хванаха и двама от тях хванаха Ji и я приспаха и искаха да се възползват от нея. А пък мен ме заковаха за земята и един от тях се качи върху мен. Аз крещях за помощ, но никой не ме чуваше. Той ми разкъса блузата и започна да ме целува по тялото. Постъпиха така и с Ji. Когато понечи да ми свали сутиена изведнъж трима младежи започнаха да тичат насам и да викат. Когато дойдоха това бяха те...Jungkook, Taehyung, но и Jimin. Те започнаха да се бият с тези хулигани. През това време аз пропълзях до Ji, за да се опитам да я освестя, но не се получи. Бяха я упоили много здраво. Най-накрая изгониха тия нещастници. Държах си ръцете на гърдите, за да успея да се прикрия и плаках. Момчетата дойдоха при нас. Taehyung уви Ji с якето му и я вдигна на ръце, а Jimin изтича напред, за да отвори вратата на колата. Jungkook ме изправи и ми даде да си облека якето му. Облякох го и той ме хвана през рамо. Изведнъж колената ми омекнаха, зави ми се свят и изгубих съзнание.

Г.Т. Jungkook
Когато Seo Young припадна аз се изплаших. Вдигнах я на ръце и я качих в колата. Закарахме ги в нас, защото там щяха да бъдат на сигурно място засега. Когато стигнахме в нас беше доста трудно, защото нямаше къде да спят, а не може на дивана в хола. Джимин си имаше стая с легло за един и нямаше как да ги сложим двете там да спят, а пък Джимин при един от нас с Техьонг. Аз имах собствена стая с легло за двама както и Техьонг. Решихме Со Йонг да спи при мен, а Джи Хйон при Тае. Сложихме ги да спят по стаите. Казахме си по едно "лека нощ" с Тае и си легнахме. Но аз не можех да оставя Со Йонг да спи с тези дрехи, затова я преоблякох и й сложих моя тениска и едни боксерки. Легнах до нея. По едно време през нощта чух нещо и се събудих. Тя бълнуваше насън и риташе много като непрекъснато повтаряше: "Не! Недейте! Моля ви, недейте! Не!" След последното тя се събуди и започна да плаче. Аз я прегърнах. Тя ме погледна изумено, но аз я придърпах към себе си и легнахме. Започнах да я галя по главичката и да я успокоявам. Не след дълго, хълцайки тя заспа. Когато заспа аз я гледах колко сладко спи. Колко красива, нежна и невинна изглежда когато спи. Полюбувах й се и не след дълго и аз заспах.