7

359 25 4
                                    

Не можех да преценя в този момент кое е по-красиво гледката или момчето стоящо пред мен. Не можех да отделя поглед от очите му, в тях имаше радост, мистериозна тайнственост и още нещо може би...не, не може да е любов или пък може и продължих да го гледам, докато не видях, че тази, като че ли любов започва да се превръща в страх. Бяхме на сантиметри един от друг, аз се отдръпнах от него и се обърнах към красивата беседка. Отидох до една от колоните и се подпрян на нея, гледайки красивата гледка.
Осетих една ръка да ме прегръща през кръста и бързо се обърнах. Това беше Jimin, той направи, така че да съм притисната между колоната и него.

Jimin: Красиво е.

Siyeon: Кое?

Jimin: Всичко. Този залез, тази беседка и...ти. Ти си красива.- погледнах надоло и усетих как се изчервявам. Но се сетих, че той е черен ангел, а това е тяхната сила да лъжат и манипулират. Той може само да ме използва, не може това,  което видях в очите му наистина да е любов.

Siyeon: Защо ме доведе тук?

Jimin: Не ти ли харесва?

Siyeon: Избягваш въпроса ми.

Jimin: Просто исках да го видиш. Лошо ли е, че исках да ти го покажа!?

Siyeon: Защо аз?

Jimin: Няма значение ти няма да разбереш, дори и аз не мога.- бързо се отдръпна от мен тръгна да влиза навътре, но преди да влезе каза- Хайде, ела! Става студено.- аз тръгнах да влизам и двамата отидохме в голямата трапезария на имението на момчетата. Всички бяха седнали и си разговаряха. Ние седнахме и започнахме да се храним и разговаряме. Момчетата бяха доста мили и гостоприемни. Но ми стана любопитно кое е момичето до Jimin. Тогава Jimin и каза, че ако е уморена да си легне. При което тя се изправи и чак сега забелязах, че тя и бременна. По едно време Jungkook каза:

Jungkook: Хей, защо не останете тук да преспите? Стана късно, а и няма да има никакъв проблем нали Jimin?- Jimin само кимна.

Handong: Не, не искаме да ви притесняваме. Не искаме да пречим повече.

Jin: Да пречите. Ние си прекарахме много приятно с вас. Няма да ни притеснавате. Моля ви, останете! Настояваме!

Handong: Е щом настоявате.

Sua: Пък и точно го каза "вие ни поканихте". То си е логично и да не ни изхвърлите де. -при тези и думи Gahyeon се одари по челото с ръка.

A world of chaos/ Свят на хаосаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora