A world of chaos/ Свят на хаоса

17

*Г.Т. на Jungkook *

Докато с другите говорихме отгоре се чуваха силни шумове, а после и крясъци. Ние всички замълчахме, за да чуем за какво става на въпрос.

След като чухме видяхме как Siyeon си тръгва. Момичетата отидоха след нея, но вече я нямаше. Ние отидохме пред стаята на Jimin, за да разберем всичко.

Namjoon: JIMIN ОТВАРЯЙ ВЕДНАГА! ЕЙ, ЧУВАШЛИ КАКВО ТИ КАЗВАМ! ОТВОРИ ПРОКЛЕТАТА ВРАТА! -Тогава Jimin отвори и се показа на вратата.

Jimin: КАКВО ИСКАТЕ! ДА МИ САБОРИТЕ ВРАТАТА ЛИ?!

Jungkook: Jimin, защо Siyeon си тръгна?

Jimin: Защото я изгоних!

Nam Hee: НАПРАВИЛ СИ, КАКВО!? JIMIN ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ!? КАК ЩЕ Я ИЗГОНИШ СЕГА, ТОЧНО КОГАТО Е ТОЛКОВА...-  и тя се замая и тръгна да залита, но я хванах.

Jungkook: Nam Hee успокой се. Твърде много се натовари днес.

Nam Hee: Добре съм.. Jimin искам да намериш Siyeon и да и се извиниш.

Jimin: И защо да го правя.

Nam Hee: Защото иначе аз ще отида и ще я потърся сама. Не зависимо колко е опасно.

Jimin: Ще си рискуваш живота, зарада.. една...- тя го прекръсна.

Nam Hee: Заради Siyeon, момичето в което си влюбен. Jimin моля те не прави моята грешка.- Той като чели се осети какво има в предвид.

Jimin: Добре, Nam ще я потърся. Ти си почини утре ще ти трябват сили.- тя кимна и отиде в стаята си.

*Г.Т. на Jimin*

Знам че не постъпих добре и ще трябва да поправя грешката си. Ще се извиня на Siyeon щом я открия. Сигурно се е прибрала в тях. Казах на момчетата, че тръгвам и ще доведа обратно Siyeon. 

Отидох до къщата и. Почуках, но от там излезе само един възрастен мъж. Сигурно е баща и.

Мъжът: Кажете как да ви помогна?

Jimin: Извинете, че идвам толкова късно, но тук ли живее Siyeon. - Той кимна.- А тя тук ли е?

Мъжът: Не, съжалявам в приятелка е. Да и предам ли нещо?

Jimin: Не, благодаря ви. И извинете отново. Лека вечер.- и си тръгнах. Леле "Лека вечер" сериозно кога стана толкова мил и да се извиняваш. Както и да е. Къде може да е Siyeon?

Докато мислех, телефона ми звънна.
Беше непознат номер и бързо вдигнах.

*Разговор по телефона *

Jimin: Ало?

Siyeon: Jimin...помощ.- тя плачеше и по гласа и разбрах, че е уплашена.

Jimin: Siyeon! КЪДЕ СИ? ЗАЩО ПЛАЧЕШ? АЛО...  SIYEON!- нямаше отговор- СЛУШАЙ! КОЙТО И ДА СИ ТИ ПУСТНИ Я ВЕДНАГА ИЛИ...- Той ме прекъсна и веднага разпознах гласа.

Hwanwoong: Или какво ще ме убиеш.- и се засмя зловещо- Късмет!- и затвори.

Jimin: НЕ! HWANWOONG!- виках, но беше късно. Какво да правя сега? Къде е Siyeon? Добре ли е? Аз съм виновен не трябваше да я гоня! Осетих как сълзи се събират в очите ми, но знам че сега не е времето да плача, защото Siyeon има нужда от мен.

*По рано вечерта*
*Г.Т. на Siyeon *

Събудих се в някаква тъмна стая. В нямаше нищо. Над мен имаше само една лампа. От някъде се чу мъжки глас:

Мъжът: Ооо, я вижте кой се е събудил.- приближаваше се все повече- Радвам се, пак да се видим кукличке.- И тогава видях лицето му, това беше Hwanwoong. - А ти скъпа радваш ли се да ме видиш?- и ме хвана за брадичката, карайки ме да го гледам в очите. Аз започнах да се боря да ме пусне и го захапах за ръката. Той ме пустна.

Hwanwoong: Ахх..ти малка кучка.- и ми удари шамар. Пак ме хвана за брадичката, но този път по-силно. - Ще си платиш.- и пусна хората си и ме пребиха. Стоях на земята, а той ме вдигна, хващайкиме  силно за ръката. Задърпа ме на някъде. Стигнахме една стая с легло и ме бутна на него. Застана зад мен, борех се, но той бе по силен и хвана ръцете ми. Като ги върза за дъската на леглото. Започна да целува врата ми, но се спря и се засмя.- Някой май ме е изпреварил и вече е окрасил врата ти. - Започва да ме милва по бузата, а аз се страхувах.- Кажи ми Jimin ли го направи?- хвана ме пак силно за брадичката- Веднага и ми кажи истината.- аз само кимнах.- Това те прави много ценна скъпа. Отвлякохте, защото исках да се позабавлявам, но сега ми
даваш много голямо предимство. - и стана от мен, като излезе от стаята. Аз се изправих в седнало положение. След няколко секунди, той отново се върна в стаята. С телефон в ръка.- Сега ще говорим с любимия ти.- Той го набра. И ми сложи телефона на ухото. Щом чух гласа на Jimin се разплаках. Толкова ми липсваше...След като затвори ме погледна.- Спокойно скъпа, скоро ще дойдат всички.- усмихна се злобно и излезе. Плачех и не можех да спра. Беше ме страх, за себе си, за останалите, но най-много за Jimin.

*Г.Т. на Nam Hee*

Отидох в стаята си. Не можех да заспя. Мислех за утрешният ден, какво ли ще стане. Но каквото и да е не бива да позволявам на Hwanwoong да навреди на бебето. Само то ми остана след Hangyeom.

Здравейте!🤗
Надявам се да ви е харесала новата глава!🤩
Съжалявам за грешките!😅
До скоро!💜