Magical Fame - BG Fanfiction

Първа глава

Гледната точка на Мерлиа:

Първия ден от зимната ваканция. Какво по-хубаво от това да се събудиш късно и да не се налага да ставаш от леглото.
През ноща, докато всички спяха, заваля пухкав бял снежец, който покри всички дворове, къщи и дървета със сатенено бяла пелена. Валеше и валеше, а къщите тънеха във снежно бяла тишина, сякаш художник бързо нахвърляше по своето платно сребърни краски, а под четката създаваше своята все още неразгадана и загадъчна Бяла Приказка.

На сутринта, когато светът се разбуди, всички хора застанаха до прозорците втренчени в захлас, онемели от тази божествена красота. На вън първи излязоха децата, нетърпеливи да докоснат с пръсти този снежен пух, който веднага порумени леко всички детски бузки. Глъчка детски смях огласи тази пронизваща райска тишина. Всички деца от квартала тичаха на воля, замеряха се със снежни топки, други се спускаха с шейни.
Можех да чуя абсолютно всеки един детски глас, защото живеех точно до парка където се събираше целия квартал. Засмяна, нетърпеливо станах от леглото за да видя тази неземно красива приказка отвън. Застанах до прозореца и отместих сивия плат, който скриваше тази гледка. " Красота. " казах сама на себе си, докато гледах как малчуганите играят наволя.
Чух почукване идващо от вратата. Не обърнах внимание, а продължих да гледам неотлъчно.

- Вече трета година в университета и продължаваш да гледаш детските неволи навън. - чух смеха на Кортни зад гърба си.

- Знаеш, че обожавам тази гледка през декември. - казах без да се обръщам.

- Да, но децата все още нямат нужда от диплома както ти. - застана до мен, подавайки ми порцеланова чаша. - Ще закъснеем ако не побързаш. - каза и напусна стаята.

За момент забравих, че днес трябваше да отидем в университета. Беше третата събота от месец декември, а ние все още не излизахме ваканция. Причината е, че скоро ни предстоеше представление на което щяха да присъстват най-известните режисьори, актьори и директори. Следвах " Филмово и телевизионно изкуство" в най- престижния университет на Аризона. Обмислях кариера на високо ниво. От малка си мечтаех за големия екран. Обаче за да стигнеш до там трябваше много да учиш и внимаваш. Мога да кажа, че така лесно не се става кино звезда. Вече трета година съм в този колеж и за сега нищо. За миг бях се отказала от тази детска мечта, докато един ден един от приятелите ми не реши, че е време да изгрее. Поработи доста над режисурата и накрая избраха точно неговото произведение. То щеше да докара на някои от нас съзвездие, особенно щом щяха да присъстват тези критици.
Кортни обаче караше съвсем друга магистратура. Въпреки това и тя участваше в проекта, като недостиг на хора. Тя беше особенно странна и с труден характер. Споделях с нея вече трета година едно жилище, а все още не я познавах толкова добре.