Коледни истории от Корея

Безсмислен празник

Защо трябваше да го има този празник? Защо са всички тези сяетлини ? Кому са нужни всички тези подаръци ? Има ли наистина причина да си щастлив точно на този дена ако в миналото ти някой го е белязал така жестоко . Кой трябва да са нещата заради който да се радваме и да празнуваме . 

Да това бяха наистина много важни въпроси , който измъчваха Йонги още от мига в който отвори очи , той лежа повече от половин час премисляйки всичко това в главата му беше пълна каша , почти всчка година той някък си успяваше да се справи с това и да прекара деня прекрасно заедно с одтаналите момчета , но тази година имаше чувството че няма да успее. Особено много му повлия и последната идея която бяха представили на АРМИ . Бъдещето среща миналото , да над това той мислеше от много дълго , какво беше неговото минало още преди да стане част от тази група , кой беше той и кой е сега . Така нямаше да стане колкото повече мислеше толкова тежко му ставаше , а Джей Хоуп винаги му казваше че има и друга начин . И той наистина реши да го потърси другия начин . Първо стана от леглото ,след това си взе бърз душ и реши да слезе долу , за да хапне нещо . Докато минаваше през коридора чу Джимин и Ви да си говорят за нещо но не разбра точно за какво , защото точно в този момент Джимин излезе и се запъти надолу . Слизайки надолу по стълбите с него той го попита :

- Къде отиваш .

- Трябва да свършя някой работи из града - отговори Джимин след което се обу и се забърза към вратата , но малко преди да излезе Йонги , го спря със втори въпрос :

- А къде е Намджун ?

- Той каза че иска за малко да остане сам , за да премисли някой неща .- отговори на бързо Джимин след което се усмихна и затвори вратата след себе си . Шуга постоя малко в коридора , след което се запъти отново на там където по рано беше тръгнал , направи си кафе и седна на масата . И въпреки че той много обичаше кафе сега въвъ всяка една глъдка отекваха думите на РМ .

,, Значи и той има нужда да е сам "- помисли си той , тази мисъл до някъде го успокояваше , до някъде го притесняваше да не развали настроението на другите особенно на Джин който влетя в кухнята с усмивка на устата и прилично разрошена коса :

- Добро утро .- поздрави ведро той , а Йонги повдигна бавно глава и направи опит за усмивка , след което каза че ще се качва горе , Джин го погледна леко укорително , но сякъш се опита да го разбере и въпреки това му каза :