Коледни истории от Корея

Картичка или писмо ?

Всяка година на коледа си спомняме толкова много неща , усещаме толкова много топлина и радост , че ни се иска да я предадем и на другите хора около себе си . Тогава взимаме няколко цветни картона , ножица и лепило и се превръщаме във истински творци въплътявайки свойте искренни пожелания в нещо толкова малко като една картичка . А ако искаме да напишем нещо повече на човека когаото обичаме взимаме лист хартия и започваме да пишем и това със сигурност не е по лесно от картичката , даже в някой случай бих казала че може да ти докара повече главоболия , но това само от мой личен опит . И всеки от нас има своя начин да изкаже свойте най- добри думи , само че по някога му е трудно да вземе решение как точно да го направи . Точно в такава дилема попадна  и Хоби още щом отвори очи . Той знаеше че днес е важен ден , но въпреки това не му се излизаше , за да търси подаръци на приятелите си , затова му хрумна тази година да им подари нещо по различно с една дума нещо което не могат да пипнат .  Естествено преди да започне да пише или твори каквото и да е искаше да се посъветва със някой от момчетата , но поняже се събуди твърде рано изобщо не знаеше дали ще има на кой да сподели идеята си . Затова предпазливо излезе от стаята си и се насочи към кухнята , а там за негова изненада завари РМ , който слагаше сандвича в раницата си .

- Добро утро- поздрави Хоби след което го попита - къде отиваш?

РМ закопча раницата си и отговори ведро :

- Отивам на разходка .- след което допълни - това винаги ми е помагало .

- Много се радвам - отбеляза Хоби след което замълча за секунда , сякаш се чудеше дали да го попита , накрая просто се усмихна и реши да испрати приятеля си . Едва на вратата малко преди РМ да излезе Хоби го попита :

- Намджун мислиш ли , че мога да пиша .

РМ се обърна към него , потупа го приятелски по рамото и  каза :

- Не мисля , че можеш да пишеше ,мисля че множеш да пишеш много добре .

Хоби се усмихна и отвори вратата на приятелят си , навън всичко беше бяло , светло и красиво и нещо му подсказваше че това ще е един прекрасен ден . Той наблюдава дълго изморените снежинки който падаха до вратата  , докато най накрая не му стана студено . С бърза хватка затвори вратата и отиде в кухнята , за да си направи нещо топло за пиене след което се качи нагоре , когато влезе в стаята Джимин вече беше станал и Хоби беше сам . Естествено мина още доста време докато се престраши да извади белия лист и да почне да пише , а и някой шумове от съседната стая на Ви от където чуваше Джимин го разсейваха , след това Джин реши да влезе , за да му напомни за сбирката довечера и така докато очите му отново бяха върху белия лист . Скоро   в къщата стана доста тихо и той хвана химикала и написа първия ред . Това беше началото . Но началото на какво от тук нататък трябваше да мисли какво иска да им каже , какво беше най- важното . Главата му беше празна и той пусна химикала и хвана телефона си който в този момент звънна . Беше сестра му :