Беше Коледа. По-голямата част от магазинчетата и ресторантите бяха затворени. Хората се бяха прибрали по къщите си, за да празнуват със семействата си, но едно момиченце нямаше този късмет. Малката Марги вървеше по отъпкания сняг, треперейки от студ. Вятърът пронизваше всяка открита част от тялото й, карайки я да забави ход. Лицето и ръцете й бяха зачервени от студа, клепачите й бяха натежали и цялата бе покрите със снежинки, но въпреки това се усмихваше. Знаеше, че нямаше дом и щеше да прекара нощта в магазина на брат си, вместо топла храна щеше да вечеря студени сандвичи, а радостта да украси елхата и да получи подараци, стоейки до полунощ , за да чака Дядо Коледа да й ги остави, не бе изпитвала никога. Брат й й подаряваше, когато останеха излишни пари, но не се случваше всяка Коледа, едва изкарваха пари за прехрана.
Вероятно се чудите къде са родителите на двете деца. За съжаление, те бяха претърпели злополука преди две години и децата бяха изпратени в сиропиталище. Няколко месеца след постъпването им ги осиовиха, но истината бе, че приемните им родители не се интересуваха от тях. Бяха ги осиовили само за да изглеждат като добри хора. Децата трябваше да се справят сами, защото осиновителите им често пътуваха и ги оставяха на произвала на съдбата. Но нещата се влошават, след като Давид стана на тринадесет, родителите решиха, че е достатъчно голям, за да се оправя сам и го изгониха, но сестра му не искаше да е без него и изгониха и нея. Бяха наистина сами. Давид започна работа като касиер, която практикува и до ден днешен.
Малката Марги продължаваше да върви по отъпкания сняг и усмивката й растеше с всяка крачка. "След малко ще съм при бате" радваше се тя "Трява да го изненадам' реши внезапно "Но как?" Точно в този момент мина покрай един магазин с коледна украса.
- Ще му взема от топките със снежинките - везкликна Марги и започна да подскача от радост, но усмивката й помръкна бързо - Но аз нямам пари, как ще купя подарък на бате?
Момиченцето бе гоово да си ходи, когато продавачът я видя и отиде при нея
- Какво правиш навън сама? - попита я.
- Отивам до магазина на батко ми, но искам да го изненадам. Щях да му вззема от онези топки със снежинките, обаче нямам пари.
Продавачът се натъжи от това, което бе чул. Момиченцето искаше само да зарадва брат си, но нямаше как да си позволи фигурката.
