Беше ранна зимна вечер. Снегът се сипеше, покривайки улиците на градчето с бяла покривка. Студеният вятър развяваше клоните на дърветата, свитейки по тесните улици. Повечето хора бяха по къште си, наслаждавайки се на топла храна и приятно време със семейството си. Беше Бъдни вечер все пак. Аз от друга страна нямах този късмет.
Бях вкъщи сама и лежах на дивана, гледайки телевизия и ядейки пуканки. Не бях в празнично настроение. За мен коледните празници бяха време, което да прекараш с тези които обичаш, но за мен това не бе възможно. Семайството ми бе в друга страна и бях необвързана. Имах само себе си.
Бях се преместила във Великобритания, за да завърша образованието си и сега работех като редактор в модно списание. През първата си година в университета се запознах с момче наиме Джеймс. Бяхме заедно три години, но се разделихме миналата зима. Сега бях съвсем сама.
Не знаех какво да правя. Вечерта не ми се струваше магична като преди. Беше просто поредният, минаващ, декемврийски ден, през който не ставаше нищо интересно. Не знаех дали да се обадя на някого , за да честитя празника. Явно не само аз съм си мислела това, защото изведнъж телефонът ми звънна. Бяха родителите ми. Разговоръ протече по следният начин.
Мама: Здравей миличка, как си?
Аз: Добре съм. Вие как сте? Баба и дядо пр вас ли са?
баба: Да скъпа. Помагах на майка ти с вечерята, а баща ти и дядо обсъждат нещо за новия таблет, който дядо ти си купи миналата седмица. Изобщо не ги разбираме ние, тези нови технологии.
мама: Мамо ще идеш ли да погледнеш питката?
След това баба се изпари, а аз продължих разговора с мама.
мама: Ти какво правиш? Сготви ли си нещо?
аз: Не не съм
мама:Поне си украсила, нали? Обичаш да деорираш.
аз: Не. Не съм в празнично настроение. Просто не искам да съм сама.
мама: Но ти не си сама.
аз: Какво имаш предвид?
мама: Имаш своята собствена компания. Опитай се да празнуваш, заедно със себе си. Аз ще затварям, че трябва да помогна на баба ти с питката. Забавлявай се и /весеа Коледа.
аз: Весела Коледа и на вас.
След това мама затвори и аз се върнах към недоядената ми купа с пуканки. Може би тя бе права. Трябваше да се опитам да се забавлявам сама. Реших да си сготвя нещо. Проверих рецепти за постни ястия онлайн и реших да пробвам да направя паста с гъби.
Честно казано готвенето не беше лошо занимание, стига да имаш търпение. Мисълта, че приготвяш нещо за себе си беше, накакси вълнуваща. Може би щях да готвя по-често, вместо да излизам да вечерям по заведения.
Следващото нещо което направих бе да вкарам коледна магия в апартамента. Украшенията ми за празника бяха забутани в кашон в килера. Прекарах следващите два часа в сглабянето и украсяването на елхата, палене на аромани свещи, закачане на лампики и разбира се слушане на Коледни песни.
Вечерта ми може би нямаше да е толкова лоша. Празничният дух започваше да ме радва. Преоблякох се в ерни дънки и червен пиловер, ои се удобите пухени пантофи направих си горешт шоколад и се настаних на дивана, пускайки си коледен филм.
В края на краищата не бе прблем да си дале от семейството по време на празниците, сига да знаеш как да цениш времето прекарано със себе си.
