Wrong Chat//Yutae

42

- Не мога да повярвам,че през цялото време Сиченг и майка ми са знаели.

Не съм сигурен колко беше часа може би минаваше полунощ. След като свърши смяната му,Тейонг ми се обади и вече говорим от поне два часа. Радвам се,че се престраших ,приятно е да си говорим. Тейонг ме изслушва,не съм спрял да се хиля като идиот на шегите му,а гласа му е толкова приятен,че не би ми омръзнал дори да го слушам с дни. Трябва да ставам рано за училище,но дори утре да съм като зомби,не ми пука. Всичко ,което искам е да си говоря с Тейонг. Колко хубаво би било това никога да не свършва.

- Явно не умееш да криеш чувствата си

- Не е вярно,аз съм много добър актьор

- Направо ти повярвах

- Добре де, може би не много добър...

- Мхмм

- Те?

- Да?

- Каза,че си мечтаел да станеш певец

- Мхм

- Може ли да ми попееш?

- Не

- Моля те,искам да те чуя

- И в момента ме чуваш

- Тееее,моляяя теее

- Не

- Тейонги,моля те де

- Казах не

- Заради мен,хайде де само малко

- Казах НЕ Юта! Не значи не! Ако искам ще го направя! Не настоявай защото единственото,което постигаш е да ме дразниш!

Браво на теб Юта,ядоса го. Прецака всичко. Знаеш,че лесно се пали и все пак продължи. Усетих как очите ми се насълзяват. Знам,че бях виновен,но въпреки това не ми стана приятно,че Тейонг ми се развика. Мамка му от кога съм толкова чувствителен.Изхлипах преди да мога да се спра и веднага прикрих устата си с ръка.

- Плачеш ли?

- Съжалявам- изхлипах и затворих

Purple_god:
Съжалявам Юта
Моля те не плачи

Princa_na_Osaka:
Не аз съжалявам,не трябваше да настоявам

Purple_god:
А аз не трябваше да избухвам

Princa_na_Osaka:
Лека нощ Те

Purple_god:
Лека нощ Юта