Wrong Chat//Yutae

58

- Харесва ли ти тук?- попита Тейонг,гледайки към разглеждащия менюто японец

По-големият беше завел Юта в не много лъскав ресторант,който според Джони беше идеален за първа среща. Мястото не беше много голямо и освен тях имаше още три-четири двойки. Имаше няколко разстения пръснати из ресторанта както и няколко картини. Според Юта си беше доста уютно.

- Да хубаво е- отвърна Юта

- Какво ще ядеш?

- Не знам,избери вместо мен

- Но аз не знам какво харесваш

- Ям всичко

- И все пак ми- започна Тейонг ,но Юта го прекъсна

- Извини ме ще отида до тоалетна- каза Юта изпрявайки се

Тейонг го проследи с поглед и въздъхна. Да не би да беше направил нещо,че Юта се държеше студено. От както бяха излезли японеца не бе казал почти нищо и избягваше погледа на по-големия.

Юта побърза да се скрие в тоалетните. Наплиска лицето си с вода и вдиша и издиша дълбоко. Мислеше ,че няма да е голям проблем,но непознатите около него го притесняваха. Не искаше да тревожи Тейонг ,нито да проваля срещата им.

- Добре Юта съвземи се, дори не са толкова много хора. Справяш се в училище,ще се справиш и тук- каза си Юта

- Добре ли си? - попита Тейонг щом японеца се върна

- Да,добре съм- излъга Юта

- Вече поръчах и за двамата- съобщи по-големия

- Добре - отвърна Юта забил поглед в масата

- Надявам се обичаш пица - каза Тейонг,опитвайки се да засече погледа на японеца

- Та кой не обича - по-малкия продължи да гледа масата,което още повече притесни Тейонг

- Сигурен ли си ,че си добре?

- Да защо да не съм - гласа на Юта започна да трепери

- Моля те кажи ми какво те притеснява

- Н-нищо

Накрая Тейонг не издържа и стана от мястото си. Отиде до Юта и клекна пред него,взимайки ръцете му в своите.

- Кажи ми какво те тревожи. Ако не ми кажеш няма как да ти помогна

- П-просто..хората...знаеш

- Извинявай не помислих за това. Изчакай ме тук връщам се след минута- каза Тейонг и се изправи,тръгвайки към един сервитьор.

Каза му нещо,което Юта нямаше как да чуе. Сервитьора кимна и се скри в кухнята. Минута по късно излезе ,подавайки на Тейонг найлонова торбичка. Корееца му подаде няколко банкноти и се върна при Юта.

- Хайде да тръгваме- каза Тейонг

- Ама-

- Спокойно помолих да ни сложат храната за вкъщи,така че може да преместим срещата у вас. Ако не е проблем де..

- Не е

•••

Двамата вървяха в неловка тишина към дома на японеца. Никой не смееше да проговори затова само си хвърляха погледи.

- Съжалявам ,че развалих срещата ни - каза натъжено Юта,спирайки да върви - там нямаше толкова хора,можеше да се овладея

- Нищо не си развалил. Не трябваше да те водя там след ,като знам че не ти е приятно около други хора.

- Те,може би това не е добра идея

- Кое?

- Наистина те харесвам,но...не мисля ,че ще имаш пълноценна връзка с мен. Дори на ресторант не можем да отидем без да ме хващат паники.- през цялото време Юта не смееше да погледне по-големия затова се взираше в обувките си

- Не говори глупости

- Така е..аз мисля ,че трябва да си намериш някой,с който да можеш да имаш нормална връзка - японеца вече беше на ръба да се разплаче. Не искаше да го казва,но може би така щеше да е по добре

- Аз не искам нормална връзка- Тейонг хвана лицето му в шепите си ,изтривайки току-що стеклата  се сълза - Аз искам теб

Юта не можа да сдържи повече сълзите си и избухна в плач. Тейонг го прегърна. Задвижи ръката си надолу нагоре по гърба му успокоително.
След като японеца се поуспокои Тейонг се отдръпна и отново хвана лицето му в шепите си,карайки Юта да го погледне. Целуна челото му и изтри мокрите от сълзите му бузи.

- Ще намерим начин да пребориш страха си. Не искам да си мислиш такива неща. Дори не сме опитали,а ти вече се предаваш. Харесвам те Юта,адски много те харесвам и след като ,и ти изпитваш същото,няма да те пусна просто така.- каза Тейонг - обещай ми повече да не казваш такива неща,не искам дори да ти минават през ума

- Обещавам - отвърна Юта и най-после се усмихна

Да знам малко се забавих с главата,ама за сметка на това е малко по дълга цели 700 думи