Wrong Chat//Yutae

53

- Може ли да те попитам нещо?- попитах и се прозях.

Отдавна изгубих представа за времето,с Тейонг не спирахме да си говорим за всичко. На мен започна да ми се доспива ,но не исках да си лягам.

- Питай каквото поискаш

- Какво ти стана днес?

- Какво имаш в предвид?

- Отбягваше ме

- Не знам,аз просто се притесних. Не исках да те притесня по някакъв начин. Все пак не веднъж каза,че те е страх да се видим.

- Предполагам,че се научих да го владея. Или ми помогна това,че не си непознат. Не се познаваме от скоро ,но наистина значиш много за мен.- казах и отново се прозях.

- Мисля,че е време да лягаме

- Но аз искам още да си говорим- нацупих се

- Ще говорим утре

- Моля те

- Юта стана наистина късно време е за сън

- Само още малко

- Като малко дете си. Добре тогава,ще стане по лесния или по трудния начин

Не помръднах само го погледнах умолително.

- Ясно,ще е по трудния- каза Тейонг и стана,приближавайки се към мен

- Какво правиш?- попитах

В следващия момент Тейонг ме държеше като булка. Обвих ръце около връта му ,а лицата ни се озоваха на няколко сантиметра разстояние

- Пусни ме!- почти извиках,но Тейонг не ме послуша

Тръгна към горния етаж и след като изкачи стълбите отвори първата врата. Направи още няколко крачки и аз се озовах на някакво легло. Тейонг започна да разкопчава колана на дънките ми ,а аз го гледах притеснено,не способен дори да мръдна.

- Спокойно нищо няма да ти направя- каза той след като усети погледа ми- все пак ме мисля,че искаш да спиш с дънки

- Можех да го направя и сам

След като събу дънките ми,Те ме зави,свали и своите дънки и блуза и се настани до мен. Опитах се да не го зяпам много,макар че не ми се получи

- Те

- М?

- Може ли да ме гушнеш?

Тейонг ме изгледа странно ,но все пак изкара ръката си изпод завивките и аз легнах върху нея.Тейонг ме прегърна с другата си ръка и целуна челото ми.

- Лека нощ бебе такова