"Вампир в Атлантида" книга 7 от поредицата "Воините на Посейдон" на Алиса Дей

Глава 13

След няколко неспокойни и изпълнени с твърде малко сън часа, както и едно кратко излизане до улицата пред хотелския бар, за да облекчи пиян турист от половин литър кръв, който няма да му липсва, Даниел легна отново до Серай, стисна между пръстите си дълъг кичур от копринената ѝ коса и се запита колко ли още ще издържи, преди да я събуди и да я обладае, и да затвърди властта си върху всеки сантиметър от тялото ѝ. Искаше тя да се събуди с члена му, плъзгащ се в копринената топлина на тялото ѝ и само знанието за невинността ѝ го спря да изпълни желанието си.

Вместо това стисна зъби и се замисли за неапетитни неща като алабаш, зрял фасул и политически финтове. При първите лъчи на зората, които си проправиха път през тясна цепнатина между завесите, Даниел чу равномерния тропот на стъпки отвън в коридора. Изскочи от леглото, облече се и изтича към вратата, с готови за удар кинжали, макар и сигурно да не бяха нужни. Стъпките навън звучаха като тези на Райзън и отличният вампирски слух на Даниел като цяло улучваше в десетката за подобни неща.

Той отвори вратата и наистина откри Райзън да стои отвън с вдигната да почука ръка. Даниел стъпи на килима със зелени и златни шарки в коридора и внимателно затвори вратата.

- Тя трябва да поспи. Вчерашният ден беше тежък.

Райзън го зяпна.

- Това специално вампирско умение ли е? За чутовно омаловажаване? Тежък бил? Тя можеше да загине!

- По-зле е дори отколкото знаеш – отвърна мрачно Даниел. – Има ли къде да отидем, за да поговорим?

- Във фоайето има кафене. По това време е почти безлюдно. Там ни чака и Мелъди – Райзън замлъкна за момент и след това сви рамене. – Намира се до вътрешна стена, далеч от прозорците. Светлината няма да е проблем.

- Не си свикнал да се тревожиш дали някой кръвопиец няма да избухне в пламъци, а, атланте? – ухили се Даниел.

- За първи път ми е – Райзън размаха чукана на ръката си във въздуха. – Предполагам, че ти дължа поне това... - Лицето на воина стана мрачно, вероятно си спомни ужасния ден, в който зъл вампир на име Барабас го беше пленил и измъчвал.

- Какво ще кажеш да те черпя кафе и сме квит? – Даниел се поколеба, притеснен какво ще прави Серай, ако се събуди сама. Дали няма да се уплаши. – Ще се видим там! – каза на атланта и се мушна обратно в стаята, написа кратка бележка и я сложи на възглавницата до Серай. Тя беше заровила лице в своята, така че се виждаха само чувствените извивки на ръката и шията ѝ, но това стигаше да го накара да се пъхне в леглото и да довърши започнатото преди няколко часа.