"Вампир в Атлантида" книга 7 от поредицата "Воините на Посейдон" на Алиса Дей

Глава 19

Още по-навътре в тайното възвишение на планината Ред Рок,

Вътре в изоставеното скално жилище на племето Синагуа

- Не знам как да го направя.

Айви осъзна, че да крещи на мъжа с насочения към нея пистолет вероятно е лоша идея, но кръвта от носа ѝ се стичаше към устната и брадичката и имаше чувството че мозъка ѝ ще се пръсне. За каквото и да беше създаден този аметист, не беше инструмент за търсене на съкровища от отвлечена вещица.

Със сигурност не беше.

Този опит беше по-лош от останалите – много по-лош. Този път, вярваше тя, беше направила връзка с друга жена. Друга вещица може би или поне някой притежаващ магия, която резонираше с камъка. Другата жена също изпитваше болка и Айви имаше неприятното усещане, че именно тя я е предизвикала. Потрепери, понеже това което се случи я доведе до друго безпокойство – те все още не ѝ бяха казали какво се е случило с Арета. Не вярваше на глупавата история, че новата изведнъж е решила да замине на почивка в Мексико. Момичето беше доста вятърничаво и можеше да го направи, но имаше нещо в историята и мъжът, който ѝ я разказа, което не се връзваше.

Иън трескаво ровеше в раницата си, извади чиста кърпа и ѝ я подаде.

- Мамо, използвай това, за да забършеш носа си. Трябва да спреш още сега, това те наранява прекалено много – каза той. Тя даваше всичко, би направила всичко, само за да подели болката и страха, които се четяха по изгорялото му лице. Неговите светлосини очи, точно като на баща му, леко блестяха, но гордото ѝ момче не се бе поддало на сълзите. Той искаше да е силен заради нея.

Тя се притесняваше, че Смитсън може да застреля Иън толкова бързо и безмилостно, както би размазал комар. Смитсън притежаваше мазна, оранжева аура, която се носеше и увиваше около него като гърмяща змия, и я обземаше чувството, че той е и толкова смъртоносен.

Което насочи вниманието ѝ отново към пистолета.

Странно обаче, въпреки че нощта беше вече паднала, вампирът за когото смяташе, че е отговорник, не беше тук. Смитсън я довлече до това ново място следобеда, след като бе спала едва пет часа. Той ги принуди да ядат гадно телешко месо на крак и им даде малко вода. Имаше главоболие, причинено от обезводняване, дори преди да я довлече тук и да я принуди да използва аметиста отново. Но така или иначе, вампирът не беше тук, което я навеждаше на мисълта, че тяхното престъпно партньорство се беше провалило и ако беше така, тя можеше да използва това знание в нейна полза.