You are mine...

Среща земя-коляно

-Моргън,казах да влезеш в тъпата кола...ВЕДНАГА-Крисън ми викаше и по всичко си личеше,че днес не му е бил най-добрия ден.Реших още да го подразня,за да знае чч с мен не трябва да се играе.Врътнах се на пети на кецовете ми  и толкова рязко си извъртях главата,че усетих как тъмно-черната ми с руси кичури коса,се разби в във вече почервенчлото лице на момчета пред мен.

Запътих се към Мейфър Стрийт откъдето щях да си взема автобус 51,който всъщност спира точно пред нас.Но както винаги плановете ми се провалят по някаква напълно неясна за мен причина.....Ооо,какво говоря-причината ми е до болка ясна-Монтега.Преметна ме през рамо като чувал и сега чак осъзнах колко мусколест е всъщност.

-Пусни ме идиот такъв-викнах му,но той не ме отрази.Чантата ми се слече и за малко да я узпусна,но в последния миг увисна на китката ми.Белият ми топ сега,бе наполовина вдигнат,тъй като почти бях с надолу главата,а косата м и ми закриваше половината гледка.Ритах и блъсках с юмруци,но нищоо.

-Пусни ме веднага.-просто и ясно,казвайи го спокоино спрях всякакво движение освен,че се изправих на ръце на гърба му,за да може да не вися чак толкова.

-Хмм..ако те пусна трябва да ми изпълниш едно желание-каза го толкова мазно,че чак ми прилоша.Сега забелязах,че вървим към колата.

-Крисчън,пусни ме долу.

-Ооо,я виж кой ми знаел първото име..Браво Моргън имаш 6..хахах

-Пусни ме дее-вече почнах ожесточена бора с "похитителя" си,но очевидно на него не му правеше голямо впечатление.

-На вашите услуги,принцесоо-ако ме пуснеше сега падах,а и каквато бях нескопосана щях да си счупя нещо-

-Не не неде...-вече ръцете ми стояха на напукания асфалт ,а след малко и краката..При сблъсъка земя-коляно обаче уетих болка.Щях да се справя по-добре ,но той пусна краката ми бързо,и не можах да асимилирам ситуацията напълно.

-Ауууч..-извиках глухо,но все пак се чу нещо

-Стига си се правила и ставай.

-Не мога,глупак такъв.Боли ме.

-Офф лигло,щом не искаш да те карам просто си тръгвам.Не е нужно да се преструваш.-мислеше чр го лъжа..Нешастник..даа но е сладък нещастник-и този път посъзнанието ми получи  огромен ритик в корема.

-Крисчън наистина ме бо...-не довърших,тъй като вече бе запалил двигателя и подкара черната си спортна кола,към къщата ми.А аз,аз все още стоях на асфалта опитвайки се да стана.След окло 5 неуспешни опита,се хванах за зелената ограда,деляща една малка и порутена кща от една не толкова уживена улица.Напънах се малко и успях да седна на каменната пейка,стояща в близост до мен.Набрах 51478-номера на едено от експресните таксита и им обясних местоположението си.Казаха че до 5 минути ще има човек на мястото.Затворих и се погледнах надолу,като видях ожуленото коляно и мръсния топ.Късите гащи също имаха подобен вид.Пооправих се малко,колкото да не приличам на клошар и в този момент спря пред мен едно такси.

-Извинете,вие ли сте поръча ли такси-експрес.

-Да,момент.

Тръгнах да е изправям от пейката до едвам-едвам

-Чакай,ще ви помогна.-сега огледах шофьора по-обстойно-рус младеж,със ярко сини очи,мусколесто тяло и наистина чаровна усмивка.Не му давах повече от 19.След като ми помогна да се настаня на предната седалка,заобиколи и седна до мен.

-Не си ли млад за да работиш-веднага след като се усетих обаче,се сетих че може да има важна причина-Съжалявам.

-Няма проблем,просто така сее издържам,тъй като избягах от нас преди година.Дори не довърших училище-засмя се леко тъжно,но и искрено.

-уоу-само това можеше да излезне от устата ми в този момент.

-Ъъхх...на къде да карам?-прекъсна неловката тишина,карайки ме да отбележа че не се движим.

-59 Айвин,номер 361...

-Ок,медудругото аз съм Найл

-Моргън,приятно ми е-и се усмихнах ...ахха

Вече бяхме пристигнали и търсех протмонето си.

-Недей,аз черпя-каза Найл и ме дари със своите божествено бели зъби

-Неее,няма да стана

-Хайд де

-НЕ-казах твърдо

-Инат..

-В това ми е чарът-казах и извадих десетачка като му я подадох.Понечи да ми върне,но вместо това мисля че аз изръсих един от най-страхотните бисери на света-Не искам ресто,а номера ти-веднага ссе осъзнах и сведох засрамена главата.

-Ето-подаде ми листче,а на него имаше...ооо имаше неговия номер

-М-мерси-тръгнах да излизам но той ме спря.Отиде и ми подаде ръка...Стигнахме пред вратата,а пък тя се отвори и ....

Знам че ме мразите,но просто не мога да смогна с всичко.Следващите две седмици няма да има глава на никоя история тъй като ме наказаха дне....ще бъдат дооста забавни две седмици...а и мисля че никои вече не я следи,но все пак ме мразете..хааха...Обичам вии