-Да те целувам ли??Тва в кой филм го видя-викнах ядосана,изправчйки се с риск да бутна стола.
-Спокойна,Мо.Аз мога да те целувам,но не и ти.-усмихна ми се мазно Крисчън.
-Гледай си работата,няма да ти спазвам глупавите правила-продължавх да крещя с все сила.
-А ,да,щях да забравя-ако не ги спазваш ще има и наказания.
Край,това беше.Това бе лимита на нервите ми.Всички чувства от няколко часа сега прииждаха с пълна сила и търсеха предмет на който ударите да понесат.Хмм,дали лицето на Монтега е подходящо?Сега ще разбера.
С бързи движения се приближавах към него,а той все така си стоеше спокойно с чашата с кафе в ръце.
Тъй като знаех,че ударя ли го сега ще му счупя носа,а аз исках само малко синини,ударих с юмрук по масата,карайки я да се разтресе.
Погледна ме някак учудено,но нищо не каза.Само се изправи и се извиси с една глава над мен.
Повдигна вежда в очакване на следващия ми ход.
Явно не предвиждаше това,че ръката ми се вряза толкова бързо с кожата на бузата,защото се хвана и ме изгледа на кръв.Усещах как,че ако остана той ще завърши в болница.Взех първия сервиз от шкафа.Отворих кутията и видях чисто бели кръгли чиний.Перфектно.
Излязох на двора под все още лосхич поглед на брат ми и започнах една по една да вадя чиний и да ги разбивам в земята.
Знам,че сигурно ме мислите за някаква откачалка,но просто така се успокоявам.Да чувам как крехкият порцелан се разбива в земята,как стъклата са навсякъде-това ми дава едно уникално спокойствие.Чувството да не си самотен,когато си разбит.Да знаеш,че и нещо друго е на парченца.Сега цялото ми съзнание се делеше на такива малки парченца.Неусетно са започнали и сълзи да се стичат по лицето ми.И за да е пълна излагацията пред съседите и Крисчън започнах да крещя причините за парченцата в съзнанието ми.
-За това ,че съм без баща-изкрещях силно и разбих една от прекрасните чиний в земята.
-За това че се преместихме-на ти земя още една .
-За това че тръгнах с Крисчън
-За това че оставям да бъда манипулирана...
И така изреждах неща докато накрая вее нямах нито сили,нито провизии.
Измъчена и все още плачеща,се смъкнах по "побелялата" земя и заридах тихо.
След известно време усетих две ръце да се увиват окло мен.Сигурно Кер е извикала Сам.Не,няма как-тя излезе за училище като и казах,а Сам замина за Барселона.Какво става?
Отворих очи и криво-ляво забелязах рус перчем и сини очи...Крисчън...
Започнах да шавам на ляво и дясно.
-Не,пусни ме.Мразя те,мразя те.
-Моля те,Мо просто стой.
Гласът му бе толкова тих и нежен,но същевременно дрезгав.Приспа ме и ме отнесе в Dreamland.
Сутрин.Пак тези лъчи.Мамка му.Размърдах се,като опитах да станна,но нещо топло,тежко и рошаво.Погледът ми се фокусира върху заспалото на корема ми момче.Какво по...??
Беше ме гушнал през кръста и се притискаше в гърдите ми.Тъпак..
Сигурно си мисли,че ще му спестя грубото събуждане...Еее,той го пожела.
Леко се надигнах,като глътнах корем,за да не мога да го пипна.Извъртях горната част на тялото си,както и ханша.Сега бях в поза,в която кръста ми бе притиснат от татуираните ръце на синеочко.И идваше най-трудното-трябваше така да се изправя,че да го повдигна и той да падне.Така и стана-събрах сили и се надигнах на ръце.В момента,в който си седнах на колената се чу туп.
-Ставай,време е за закуска-изкисках се бурно.Първоначално видях само една рочава топка косми,но след това и сънливото му лице се показа.
-Колко пъти да ти кажа,че те мразя-продума той сънливо с глас,направо за оргазъм.
-Не колкото аз теб-казах досадно и си легнах отново на мекото легло,като се завих през глава.
Изведнъж усетих нещо силно и тежко да се стоварва върху мен...
И така хора почвам с извиненията-
1.Извинявам се за огромното закъснение(близо месец)ще разбера ако сте изгубили интерес.
2.Извинявам се за тъпата глава,но просто сега почвам една нова изтория.
3.Бях на почивка и за това не можех да пиша,бтв беше много яко-всъщност новата ми история е нещо като дневник на случките там,а те са брутални.
Сегааа..за главата
1.Хареса ли ви?
2.Скоро ли да събера Мо и Крисчън?
3.Искате ли Сам(ндп-то на Мо и Кери) да го махна или да го оставя?
Иии това е общо взето...Гласувайте и коментирайте...Обичам вии..
ŞİMDİ OKUDUĞUN
You are mine...
Hayran KurguКлишираната история-добро момиче и лошо момче.Но когато лошото момче се окаже доведения ти брат,едвам сдържащ се да не те пребие понякога,братът който те задушава от целувки..но пак остава лош,но тя намери начин да го обикне след всички.Тя изваждаше...