You are mine...

drugs make me alive...

Късане на пликче. До болка познатото пликче. Спомените веднага пожелаха да си пробият път в паметта ми. Но не можех-тогава и сълзите щяха да си намерят светлинката нужна да потекът като водопад. Честно,следващите ми действия бяха непредвидими. Всеедно "аз " бях изместена в едно затънтено кътче от мозъка ми и някой друг владее тялото ми. Влетях в стаята с гръм и трясък. Нямах време да разгледам стаичката на "бати ",защото вниманието ми бе фокусирано върху едно малко наполовина разкъсано пакетче със съдържание -белият прах. Крисчън седеше на леглото си и нервно хапеше пиърсинга на долната си устна. Но щом погледа ми срещна неговия,всяко действие от негова страна замря-дори и дишането май. Аз отсвоя страна се надпреварвах май с времето,тъй като за секунди изтръгнах дрогата от ръцете на момчето и излязох от стаята оставяйки го с невярващ поглед. Скоро се осъзна,защото се.чуха бързи стъпки към банята в която се намирах и мноого ругатни. За негово съжаление вече се намирах над бялата ни тоалетна и веднага пуснах плика,гледайки го как изчезва в градските канали на Калифорния.
-За твое добро е.Крисчън.-посъветвах вече разярения Крисчън,който седеше и ме гледаше стрешно. Хвана ме страх. Ледени тръпки минаха по тялото ми. Само с поглед се размеквах объркана от гледката. Докато премислях следващите си действия,русокоска се бе приближил на опасно разстояние от мен.
-Ти за каква се имаш бе. Защо го направи?!
- Така си съсипваш живота. И аз не исках да ставам свидетел на това-докато той ми се зъбеше на среща и ментовият му вкус се блъскаше в лицето ми,аз говорех спокойно с надеждата и той да го направи.
-Кво те засяга живота ми. И нямаше да станеш свидетел,ако не подслушваше. Тъпачка.
-Не съм подслушвала-исках да ти се извиня за това кое...-иии за кой ли път ме прекъсваше.
-Не ти искам /извинението. Мразя те. Разкарай се-след.последните думи бях доста грубо тресната в стената на банята. Ръката ме заболя страшно много,пък да не говорим,че и коляното не ми беше вред. Смъкнах се по стената, като гледах да притъпя.максимално болката. Но колкото и изнемощяла да.се.чувствах физически,психически всичко ми бе о ъркано и погледа.ми следеше само едно- отдалечаващият се Крисчън...

Такааааа...сигурно ме мразите и искате да ме пребиете. Наистина съжалявам за огромното закъснение. То се е видяло че аз в срок няма да вляза. Искам да кажете мнение,защото дори на мен почва да ми става тъпа. Ако искате тази ще я изтрия и ще почна нова с Люк...ако искате няма да я спирам и ще почна нова с избрани от вас участници и тема.... Моляяя изразетее мнениее... Бтв нз колко дълга стана и съжалявам за грешкитеее...i love you..