-𝐈𝐧𝐬𝐭𝐚𝐠𝐫𝐚𝐦 𝐟𝐫𝐢𝐞𝐧𝐝𝐬- ᵛᵏᵒᵒᵏ

18.

Техьонг още беше в Сеул в дома на най-добрият си приятел Богум, а Джънгкук не бе излизал от както с Техьонг се скараха.

Единственото, което правеше по цял ден бе да плаче с часове затворен в стаята си. Почти не се хранеше. Писа няколко пъти на по-големия, но единствено го оставяше на сийн и дори не го виждаше.

Г. Т. Джк
Седях отново в стаята си. Правих поредния неуспешен опит да се свържа с Те, но нищо... Не знаех, че толкова съм го наранил. Ами... Ако пиша на неговия приятел..? До колкото знам Техьонг още е при него. Веднага влязох в профила му.

@bunny_97_Jk
Хей... Аз... Исках да те помоля нещо

Написах му, след което зачаках да ми отговори . След малко получих известие.

@Park_BoguM
Ам да? Какво?

@bunny_97_Jk
Ами дали можеш да... говориш с Техьонг, защото аз му писах но...

@Park_BoguM
Ами не знам дали той иска да говори с теб

@bunny_97_Jk
Аз... Знам, но моля те...

@Park_BoguM
Охх добре ще се опитам

@bunny_97_Jk
Много ти благодаря

Оставих си телефона. Поне имам някакъв шанс. Чух как на вратата долу се позвъня. Станах от леглото. Стъпах с борсите си крачета на студения под и настръхнах леко. Излязох от стаята и ме лъхна студен полъх. На вън се пак беше Януари месец, но в къщи си беше доста студено. Само в моята стая беше малко по-топло.

Слязох долу и отворих входната врата. Там беше Чим.

-Куки!Какво става, защо не се обаждаш да излезем или- спря се и ме погледна - Куки? Какво ти има?

Влезе и ме хвана за ръката дърпайки ме към дивана да седнем.

-Защо си в това състояние мъник? - попита и хвана брадичката ми с два пръста.
-Нищо ми няма.. Добре съм си... - Казах тихо.
-Плакал си.. Защо? - попита поглеждайки ме в очите. Опитах да избегна погледа му.
-Н-не съм... Добре съм наистина. А ти за какво дойде? - попитах го отдръпвайки се.
-Ами исках да те видя, да излезем, но виждам, че не си добре и искам да знам защо - Каза Джимин - Нали за това са приятелите. Моля те кажи ми - помоли ми се той.
-Аз... Добре... - въздъхнах
-Ами... - започнах - Нали знаеш онова момче от инстаграм, което коментираше под постовете ми и- той ме прекъсна.
-Да, да сетих се. Какво за него?
-А-ами той... Дойде в къщи преди седмица и спа тук, но на сутринта ние ами.. Ние..
-Вие? - попита ме объркано Джимин.
-Ами... Той.. Той.. Целуна ме.
-Какво!? - викна учудено.
-Н-не викай м-моля те. Да... Целуна ме, н-но аз го отблъснах и т-той... Той се ядоса и-и си тръгна.. И сега не ми отговаря на съобщенията и-и.. - изхлипах.
-Шшшт... Спокойно... - гушна ме и започна да ме  милва по главата.

Не успях да сдържа сълзите си и заплаках тихо.

-Не си струва да плачеш за този глупак... - Каза ми той.
-Да н-но... - казах през плача си.
-Просто не го мисли.
-Не мога Чим... Н-не мога...

Той въздъхна. Хвана ме в булчински стил и ме вдигна. Сгуших се в него и увих ръчички около врата му. Той тръгна на горе към стаята ми. Влезе и ме постави на леглото.

Свох се на топка и гушнах възглавницата си. Чим придърпа една завивка и ме зави с нея. Седна на леглото до мен. Помилва ме по гръбчето.

-Спокойно мъник всичко ще се оправи.. Моля те сега спри да плачеш, а си почини и поспи - каза ми нежно Джимин,а аз кимнах лекичко и се сгуших в мекото одеало. Бавно започнах да се унасям и неусетно заспах.

°°°

Съжалявам че е кратка главата... И че не ъпдейтвах доста време.... Надявам се поне да ви е харесала