-𝐈𝐧𝐬𝐭𝐚𝐠𝐫𝐚𝐦 𝐟𝐫𝐢𝐞𝐧𝐝𝐬- ᵛᵏᵒᵒᵏ

17.

Без да се усетят момчетата вече се бяха прехвърлили на леглото полу голи все още целувайки се. Кук беше само по тениска и боксерки, а Техьонг по дънки. Ким мина с ръката си под тениската на малкия и хвана едното му зърно започвайки да си играе с него. Джънгкук изстена през целувката, а Техьонг се усмихна. Отделиха се и по-голямия слезе на долу по врата на Кук започвайки да засмуква и хапе когато нежното гласче на мъника го спря.

-Т-ТеТе... Мгххх...А-азз...

Ким повдигна глава и го погледна.

-Какво има мъниче? - попита той.

-А-аз...Не...не искам... Н-ние не сме никакви и-и... - сведе засрамено глава защото не знаеше какво да каже повече.

Техьонг се изправи от леглото. Кук го проследи с поглед.

-Да добре. Съжалявам. - каза с лека студенина в гласа си Техьонг. Взе си тениската от земята и започна да я облича. По-малкия се изправи от леглото стъпвайки с боси крачета по студения под, което докара тръпки по цялото му тяло. Отиде до хьонга си.

-ТеТе? - заговори с детско гласче. -Сърдиш ли с- по големия го прекъсна.

-Не. - каза просто като си взимаш телефона от нощното шкафче.

-А.... Тогава защо така стана и... - започна Куки отново но пак бе прекъснат.

-Защото трябва да си тръгвам.-каза по-големия и излезе от стаята.

Джънгкук веднага тръгна след него. Слязоха долу. Техьонг започна да се обува, а Кук стоеше и го гледаше.

-Хьонг?

-Да - русокосия погледна брюнета.

-Ние... Н-ние какви сме..? - попита плахо мъника.

-Приятели. - отговори му просто Техьонг и понечи да излиза, но нежната ръчичка на Кук го спря.

-Но ТеТе... Тогава защо ме.... Целуна? - попита го Джон заставайки пред него.

Ким въздъхна.

-Незнам.

-Но... - започна отново брюнета

-Трябва да тръгвам.

-Но ТеТе за- отново почна Джънгкук

-Ъх защо се държиш толкова детински?! - на Те му Писна. Попринцип не би викал на малкия, но точно сега бе изнервен... Изнервен на себе си за това, че целуна Кук и сега се налагаше да са в тази неловка ситуация.

-Казах ти че незнам! Остави ме трябва да тръгвам! - викна Ким.

Очичките на Кук се напълниха със малки сълзички.

Техьонг излезе и трясна вратата.

Мъника захлипа тихичко и изтича в стаята си.

Затвори вратата и веднага изтича на леглото си. Грабна плюшеното си зайче и го гушна. Седна на леглото и се сви на топчица завивайки се през глава с пухкавата си бяла завивка започвайки да плаче по-силно... Тайно се надяваше хьонга му да изпитва чувства към него. Въпреки, че се правеше на много силен Кук всъщност беше по-крехък и от стъкло... Бе много лесно раним, но се опитваше да не го показва пред никой... Истинската същност на Джънгкук е далеч от тази за която се представя... Същност той е просто едно малко момче, което се нуждае от обич... От някой който истински ще го обича. От малък психиката му се бе повредила, когато изгуби родителите си на толкова крехка възраст... 3 годинки...от тогава психиката му е сякаш на малко дете, но винаги го е крил от всеки...дори от приятелите си, които можеше да няма ако знаеха истинската му същност...

°

Техьонг се намираше на покрива на една сграда и изпушваше петата подред цигара. Пусна я на земята и я загаси с крак. Седна на ръба на покрива и се загледа в града издишвайки тежко. Вече беше късно, но нямаше намерение да се прибира... Искаше да остане на саме с мислите си.

Извади телефона си от джоба на дънките си. Включи го и видя колко пропуснати обаждания има от приятеля си... "най-вероятно се притеснява" помисли си той и въздъхна. Изпрати му едно кратко съобщение.

Taehyung
Ще се прибера до час не се притеснявай хьонг.

Отново прибра телефона в дънките си. Взе си още една цигара и я запали...

°°°

Днеска май съм на вълна писане, ако не ме мързи може би и ще ъпдейтна Text me. Попринцип щях нея да ъпдейтна първо ама ми дойде идея за тази история 😂 дано да ви е харесала главата (едва ли) сори за грешките 🙏

I purple youuuu💜💜💜💜💜