23 част

80 1 0
                                    

Гл.т.Таехьонг
Хей хора,сигурно ме знаете а сигурно не...Аз съм Ким Таехьонг от кпоп групата BTS,надявам се днес момичето което харесвам да изпитва същите чувства към мен...От 1 клас сме заедно и се надявам да стане между нас,както и да е,още от малък познавам Габи,тя ми е ндп и страхотна "сестра" слагам сестра в кавички защото имам по-голям брат на име Намджун,в момента той е на курсове в университета си...А аз се оправям за училище,от всички аз съм вторият по големина след Джимин...И стана време да ходя на мъчилището,взех си раницата,обух се,излязох,заключих и тръгнах...Докато вървях натам видях мими,моето бъдеще момиче,мислех да ли да я викна да ме изчака или да си ходя по пътя,докато мислех се блъснах в някой,погледнах и това беше тя... Мими,тя беше толкова красива и сладка,не осъзнах кога даже тя ми проговори
Мими: Таееееее
Аз: Дааа?
Мими: Добре ли си?
Аз: Д-да
Тя ми помогна да се изправя и ми се усмихна,Оххх тази усмивка,толкова топла
Мими: Хайде да вървим заедно до мъчилището
Тя ми чете мислите
Аз: След теб
Мими: Брей,това моят Тае ли е?
Тя тръгна а аз бях зад нея... МОЯТ ТАЕ,няма да го забравя
*TIME SKIP...IN SCHOOL*
Гл.т.мими
С Тае влязохме в мъчилището,искам си вкъщи на топло,да си пиша с Габчо...Завиждам и,тя има рожден ден днес,а аз съм тук и ще си скучая,еми живот...Забравих да ви се представя,та аз съм Мими,живея на 3 часа път от моята фр,за жалост,на 17 съм и си имам брат на име Джънгкук той е на 20 естествено и съм извънземно според него...Да минем към темата с Тае... Дам... Та,да си кажем че може и да го харесвам,но ме е срам да му призная...И се надявам да не разбере никога,единствено само габи знае за чувствамата ми към него,никой друг за което се радвам...Понеже си забравих учебника по биология и трябаше да гледам от Тае,затова трябваше да го попитам
Аз: Ъммм... Тае?
Тае: Да красавице,искаш да кажа мими
Аз: Хи хи...Може ли да гледам от твоя учебник?
Тае: Да коте,мими...
Окей...Това е ново
Аз: Благодаря ти
*TIME SKIP...AFTER SCHOOL*
Гл.т.Тае
След училище с мими отидохме у тях да учим за теста по химия,тя мрази химията затова аз ще и помогна за да мине 1 срок,докато учехме видях че тя беше тъжна и реших да я питам какво и е
Аз: Мими
Мими: Да Тае?
Аз: Защо си тъжна?
Мими: Не съм тъжна,спокойно
Аз ако се успокоя е аз да съм автобус бе жена
Аз: Не ме лъжи моля те,знаеш че можеш да ми кажеш всичко
Тя си пое дълбоко въздух и проговори
Мими: Липсва ми Габи...Тя днес става на 18 а аз не съм при нея
Не знаех,чак сега научавам
Тае: Остави нещата
Мими: Но...
Тае: Остави ги,ще те закарам до у вас да се преоблечеш и отива ме у Габи
Тя се усмихна и ме ПРЕГЪРНА!!! ДААААААААААА,СЕТНЕЕЕЕ
И аз я прегърнах,тя е толкова мека,сладка и...и...и страхотна
Мими: Благодаря ти Тае,страхотен си
Аз: За теб винаги
Тя ме целуна по бузата?! Даааа тя ме целуна по бузата...YES BEEEE
Мими: Тае
Аз: Да,тръгваме веднага
Мими: Аххх глупи
Осрах се,край
Аз: След вас мадам
Тя се усмихна пак и излезе като се качи в колата и потеглихме
*TIME SKIP...IN MIMIS HOUSE*
Влязохме вътре и къщата беше огромна,мезонет братче, все едно президент живее тук

Обожавам къщата,щеше ми се да живея тука ама не ставаМими: ТаетаеАз: СлушамМими: Стой тук,след малко идвамАз кимнах и седнах като послушно дете,тя се качи горе и почна да се оправя

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Обожавам къщата,щеше ми се да живея тука ама не става
Мими: Таетае
Аз: Слушам
Мими: Стой тук,след малко идвам
Аз кимнах и седнах като послушно дете,тя се качи горе и почна да се оправя...Аз си стоях и чаках
*AFTER 1 HOUR*
Чух стъпки идващи от стълбите,станах за да видя и видях нея,моята принцеса...Тя изглежда толкова красива,снимах си я тайно

Аххх боже помагай ми,дано нищо да не стане на тоя рожден

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Аххх боже помагай ми,дано нищо да не стане на тоя рожден...Че ще има бой от Габи,докато си мечтаех тя мв задърпа в колата и потеглих ме... Докато пътувахме не посмях да отделя погледнах от нея,все едно тя ми беше в очите и то си беше така...Тя ми е в очите и ума,но как да и призная се чудяяяяяяя,страх ме е да и кажа...Признавам си страх ме е да и кажа за чувствата ми,ами ако ме отреже? Или си има друг? Оффф умирам
Мими: Ех катерицо
Аз: Ти на мен викаш катерица бе ей дете такова
Мими: Стар си
Аз: Аха,ама кой има книжка,аз или ти? И кой ще те закара до Габи,аз или ти самата?
Мими: Еее,добре де...Божеее
Ха,печеля
Аз: *отвори вратата* След вас мадам
Мими: Я виж ти...Стареца е и бил и джентълмен
Аз: Ей...Дребосък
Мими: Поне съм млада
Тя се усмихна невинно а аз на мен ми идеше да я шляпна по тоя задника
Аз: Качвай се
Тя се качи както и Аз,потеглихме към Габи

Сори за забавянето но нямам идей за нищо вече,даже мисля да трия книгите и да не пиша повече...Но ще се види,надявам се да ви е харесало💜💜💜💜

In love which my brother/ sister 😍💖😘Where stories live. Discover now