МинГаби е осиновено 18 годишно дете което не очаквано се влюбва в брат си тя се влюбва в него още когато е била на 7 годишна до сега тя е имала само приятелски чувства но това се промени с времето...Тя учи в същото училище където учи ѝ брат ѝ Габи е...
~Ретроспекция~ Здравейте аз съм Мин Йонги днес със семейството ми ще ходим до едно някакъв дом за пълнолетни деца не знам защо но се вълнувам до сега никога не съм се вълнувал толкова много все тая...Сега пътувахме към този дом понеже ми беше скучко реших да си пусна музика на слушалките не усетно съм заспал ~2 часа и половина по-късно~ Някой почна да ме ръчка и да ме вика Г-жа Мин-Шуга ставай пристигнахме Аз се разсъних ѝ излязох от колата влязохме в дома вътре беше супер уютно и много цветно все едно живеят момичета заедно с еднорози в някой стаи е добре но в други е направо ужасно... Директора на домът ни показа всички стаи след това ѝ коридорите стайте към самите стаи а най-накрая се спряхме пред самата сграда и я снимах
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
(Представете си че това е дом за пълнолетни деца...Не можех с точност да намеря такъв дом😔) Дори си имат ѝ басейн но до него е забранен достъпа иначе бих го снимал директора извика всички момичета те дойдоха и се строиха все едно ще тичат...От нас се искаше да си изберем едно от всички момичета тук почнахме да ги оглеждаме майка ми хареса едно както ѝ баща ми Шуга-Омма може ли този път аз да избера? Г-жа Мин-Може,но гледай да е хубава моля те Аз кимнах и почнах да ги оглеждам отново едно от всичките момичета ми прилечи вниманието тя беше сведила поглед в земята Директора-МИНГАБИ ВЕДНАГА СИ ВДИГНИ ГЛАВАТА!-Той ѝ се скара Шуга-Не ѝ се карайте Тя се уплаши и веднага си изправи главата като имаше сълзи в очите аз отидох до нея ѝ я гушнах като я галех по косата Шуга-Спокойно,не плачи Избърсах ѝ сълзите след това се усмихнах както ѝ тя Шуга-Омма избирам нея-каза го сигурно той Г-н Мин-Добре,сега ще оправим документите Майка ми,баща ми ѝ директора отидоха вътре както ѝ ние обаче отидохме в стаята на това прекрасно момиче влязохме в стаята ѝ аз седнах на креслото а тя си оправяше багажа
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
(Стаята ми в дома😍😍😍😍😍)
Всичко беше розово чак ми се допровръща но сигурно това е любимият ѝ цвят трябваше да се опознаем затова директно я нападнах с въпроси Шуга-Как се казваш? Много умен въпрос идиот такъв-не съм виновен аз МинГаби-Казвам се МинГаби-каза го уплашено Шуга-Много сладко име имаш Габи МинГаби-Б-благодаря ти...А ти как се казваш? Шуга-Мин Йонги но приятелите ми казват Шуга или Agust D МинГаби-Последният прякор е мега як Шуга-Благодаря ти Тя вече беше готова а аз ѝ помогнах с багажа МинГаби-Тази стая ще ми липсва-казя го тъжно Шуга-Снимай си я за спомен Тя това ѝ направи снима я от всички ъгли след това показа снимките и се усмихнах слязох ме долу всички от дома се бяха събрали ли там... Директора гушна Габи ѝ даде ключ за нейната стая за спомен беше супер мило от негова страна след това всички момичета почнаха да я прегръщат едно от момичетата ѝ каза Дари-Радвам се че ти си намери брат който ще те обича и цени като истинска сестра МинГаби-Благодаря ти Дари Гледах ги като гръмнат те се отделиха ѝ си тръгнахме по пътя все още се чудех какво беше това и реших да питам Шуга-Омма как така сестра ? Г-жа Мин-Габи ти е сестра...Ние я основихме Аз кимнах бавно в отговор"добре" МинГаби-Мин Йонги? Шуга-Да Габи? МинГаби-На колко си?-попита притеснено тя Шуга-На 9 ти? МинГаби-На 7...Това ми е ѝ любимото число Шуга-Супер През целият път се усмихнах както ѝ тя като слушахме музика в колата ѝ пеех ме беше ми много забавно но изведнъж усетих как очите ми се затварят единственото нещо което видях е Габи как спи усмихна се ѝ заспах ѝ аз
Това е само началото на тази книга...Знам че си ме представяхте като красиво момиче но аз съм си грозна все тая...Надявам се да ви харесва 💓💓💓💓💓
