МинГаби е осиновено 18 годишно дете което не очаквано се влюбва в брат си тя се влюбва в него още когато е била на 7 годишна до сега тя е имала само приятелски чувства но това се промени с времето...Тя учи в същото училище където учи ѝ брат ѝ Габи е...
Гл.Т.Неутрал След като Мими видя Тае тя почна да разказва на Габи че Тае е тук с другите,но след като Габи се огледа и видя че ги няма Габи: Но...Тях ги няма... Мими: Тогава ще ги потърсим Мими хвана ръката на Габи и тръгнаха да търсят момчетата Гл.Т.Мими Направих ме цяло претърсване но не ги намерихме,затова трябваше да се разделим,аз тръгнах по северната част а Габи по южната част.Дано някоя от нас има късмет в намирането Гл.Т.Габи Къде ги е видяла и аз не знам,не искам да се окаже че ме лъжа после,затова боже помагай.Търсех ги от 10 или 20 минути май не съм обедена,но все още ги няма,май са си тръгнали,.Докато ги "търсех" чух някой да ме вика,обърнах се и видях мими,спрях и я изчаках.Тя милата тича след мен а аз не съм я чула от мислите си,тя дойде до мен задъхана а аз я галех по гърбът леко Мими: Другият път,не ходи бързо и баба ми няма да те настигне с нейното темпо Милата едвам говореше едва се поемаше въздух Мими: Наистина,омолявам те Аз: Да сър Тя се усмихна Мими: Знам къде са,и Хоби е с мен АРЕ БЕ БАЛЪК! Тя се провикна а аз се стреснах и отскочих назад Аз: Боже,толкова ли си му ядосана? Мими: О не,прпсто е бавен Really nigga? Видях го дойде и той задъхан Аз: Аре бе,тука стана и пролетта вече Хоби: Ти...Бърза си... Аз: Е де Мими: Слушаме те Хобчо Хоби: Много смешно...Ние сме на западният коридор,къде тук ни търсете Аз: Все едно...Искам да видя оппа Хоби: Охо,твоят оппа е добре Габчо Заклевам се ще го ритна там където и слънце не огрява *AFTER 30 MINUTES* Гл.Т.Мими Сетне ги намерихме но не мога да повярвам какво виждат очите ми,момчето което до преди няколко седмици или месеци ми каза че ме харесва го виждам с друга и то пред очите ми,не не това трябва да се спре ама как? Дали Габи ще знае как да не го виждам? Поне не ми е брат,ама при нея ще е доста трудно...Но вече не,понеже тя ще е далеч от него и това е добре,погледнах към Тае а той се стъписа Аз: Кво ме гледаш така? Той дойде до мен но аз се отдръпнах Аз: Не се доближавай до мен,не те познавам Аз отидох при Габи а тя гледаше с насълзени очи,аз естествено че я сгуших даже в мен а тя не спря да го гледа с някаква дрисла дет и мен ме дразни вече Аз: Онни недей,не си заслужава Галех и гърбът но не помагаше тя бавно си пускаше сълзите от гледката а на мен ми се повдигаше и ме правеше по-нервна идеше ми да ги пребия от бой и двамата ама не искам да ме изгонят от тук,а и все пак заради онни се постарах да уча здраво да дойдем и двете тук,да не е сама или да я тормозят.Но ако знаеш че Джимин ще е тук поне ще има кой да я пази ама сега няма да я изпускам от поглед,видях че Шуга идваше насам но аз не я пусках да отиде до него или той да я гушне,след като ще прави така и ние можем така много ясно Шуга: Какво си я прегърнала така все едно е плюшено мече Аз: Ти не се бъркай,остави на мира.Що за брат си и гадже ако бих те нарекла? А? Шуга: Не се бъркай там където не ти е работата Аз: Ще се бъркам пък,поне на мен ми пука за разлика от теб.А не като сега Той разбира се,се ядоса ама не ми пука,важното е онни да се оправи сега.То и на мен ми е тежко ама ще се оправя,Шуга я дръпна за ръката и я отведе някъде а аз погледнах мега лошо към всички Чум: Отивам Поне един разбра какво исках да кажа,тъкмо Чим да тръгне и Габи дойде разплакана Аз: До тук бяха и двамата,и Йонги и Таехьонг След няколко минути пак трябваше да пеят,затова аз и Габи си седнахме на местата а тя не спираше да гледа Шуга с насълзени очички,ах защо тоя не я остави намира завинаги и аз не знам... След като приключиха с 3 песни Шуга дойде до нас и гушна Габи а аз го избутах Аз: Не я доближавай Шуга: Тя ми е сестра дребен Не съм толкова тъпа Аз: Махай се,тя е с мен вече Шуга: Никога Габи ме хвана за ръка и тръгнахме към малката ни квартира но там ни очакваше изненада,учителят ни беше там с нашият багаж.Дано да не ни гонят иначе ще стана лоша Учителят: Момичета,местите се в по-голяма квартира Аз: Наистина ли? Габи: Йеййййй Учителят ни само кимна с усмивка и ни заведе в апартамент? Нали беше...И това става,усмихнах се а Габи веднага влезе* Габи: Искам тук Учителят: Това си е ваше собствено Аз: Еха След като учителят ни показа кое къде е,на вратата се почука.Аз отидох и отворих,ами не бях доволна Аз: Кво искаш? Тае: Дойдох при теб мила Аз: Не ме милосвай а изчезвай Тае ми хвана ръката леко медръпна и ме целуна но аз го избутах Аз: Забрави Трясна му вратата под носа Габи: Това беше...Еха Аз: Хайде да лягаме,уморена съм Габи: Добре Тя се усмихна както и Аз Аз: Но коя стая за кого ще е? Габи: Аз си харесах една от двете стаи Аз: Да я видяяяяяяя Ние се качихме и Габи ми показа моята стая,тя беше огромна
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
(На мими стаята❤❤❤❤) Аз: Одобрявам Габи: Дуууууу След това отидохме и в нейната,ами леле...Класният ни се е постарал доста,и го одобряваме и двете
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
(Моята стая💞💞💞💞) Аз си отидох в стаята и си легнах веднага и заспах
Съжалявам че забавих Книгата,но си имам гости и няма как.Но се опитвам да бъда активна и ще се постарая да е по-често,надявам се да ви е харесала💜💜💜💜
