Когато в очите на човека, когото обичаш, четеш името на друг.
Когато, преди да легне до теб, човека когото обичал, пише на друга 'липсваш ми'.
Когато, човека когото обичаш, успокоява друга, а не теб.
Когато, човека когото обичаш, а той вече теб не.
Когато, човека когото обичаш, обича друга.
Тогава.
Тогава болката е неописуема.
Все едно се давиш, не можеш да си поемеш въздух.
Все едно изгаряш и всичко вътре те боли.
Все едно с нож пробиват сърцето ти отново и отново.
Все едни си най- прогнилото същество.
Болката от това.. може да те направи една развалина.
Развалина, която вече няма нормално бъдеще и живот.
И виновен ще е само един.
Човека, когото обичаш.
