Пътешественик [KTH&JJK]

1

"-Нали ще сме винаги заедно?Няма да ме оставиш и да си тръгнеш?"-попита момичето и се притисна към любимият си.
-"Знаеш че не мога да спазя това"-отвърна и вдиша аромата на любимата си.-"Но знай,че ванаги,ще те обичам до край".
-"Да знам"-въздъхна-"И аз много те обичам дори и след края"...
   
                                       ●●●

Момчето се пробуди от съм и разтвори очи.След това се изправи в седнало положение и въздъхна.Пак сънуваше този сън.От много отдавна  не я беше сънувал.
След,като постоя още малко в леглото,и мислеше за нея реши да стане и да се оправи.
След като беше готов с тоалетът си за днес той застана до тоалетката и взе от любимият си пърфюм.
Напръска се с него и затвори очи представяйки си,че тя е тук до него и,че всичко е нормално...

-Ако беше тук щеше да харесаш този аромат скъпа.Беше ти любим нали?-попата сам себе си-..Много ми липсваш-каза на глас и вдиша от аромата...

На вратата се почука и въпростният човек влезе щом чу от вътре едно приглушено "Влез".

-Оправил си се бързо още е рано,но е добре,ще си готов да тръгваме.-каза новодошлият и се загледа в момчето в огледалото.-Какво има отново Техьонг?Станало ли е нещо,защо си тъжен?-попита и се приближи към него.

-Просто отново я сънувах-заговори тихо-Не бях я сънувах от седмици.А в последно време много често е в сънищата ми.

-Разбирам в смисъл знам през какво преминаваш но-

-Знам какво,ще ми кажеш Джехьон.Но спести си го.-въздъхна тежко и продължи-Много ми е трудно без нея.Знам че трябва да се стегна,но толкова много ми липсва.Ароматът й очите й усмивката й.Всичко ми липсва...

-Техьонг успокой се знаеш,че само ти страдаш така.Знам че не ти е лесно но трябва да се справим.Всичко ще е наред тук.

-Нищо няма да е наред Дже.До кога ще го повтаряш.Ние сме пътешественици нищо в живата  ни не е сигурно.Всичко се разпада в един миг.Един ден си с любимият човек и сте много щастливи.А в другият ти казват -"Време е да отидете в друг град,държава или пък в друга епоха.-започна да крещи-Не стига това ами и не мога да умра.

-Техьонг успокой се моля те-и за мен е трудно.Не говори такива неща за умиране.

-Понякога се питам защо точно аз защо не някой друг.-каза през сълзи Те дори не беше разбрал кога е започнал да плаче-Не искам този живот на пътешественик и безсмъртен.Губя всичко и всички които обичам.-каза през сълзи.

Джехьон се приближи и прегърна приятелят си.

-Знам Те всичко е толкова объркано,но ще видиш този път,ще е различно.Имам изненада за теб-каза му и се отдели от прегръдката.

-За какво говориш да нямаме нова задача и да трябва да се местим пак?Къде ще ходим този път?В друга държава или епоха.Джехьон не искам тук ми харесва.

-Не Те този път ще останем тук в тази епоха,но ще трябва да сменим само  града.

-Къде отиваме?

-Отивам в Сеул.Там ще започнем от начало.За сега няма да правим нищо друго.Просто трябва да се преместим в Сеул.-каза Дже и въздъхна знаеше,че това което се канеше да каже няма да се хареса на русият.

-Но какво имам чувството,че нещо криеш кажи ми.-настоя и го подкани да продължи.

-Първо моля не се разтройвай.Сега всичко е променено.Все пак сме в друга епоха.Но имението в,което тя живееше го няма вече.

Техьонг въздъхна бавно и отново в главата му се появи омраза на нея.
Тя как тичаше през поляните на голямото имението. Как се смееше и тичаше с голямата си синя рокля...

-Какво има на нейно място сега?...

-На нейно място има друга къща но много по-малка от имението.Но за твое как да се изразя...-зачуди се Дже-Да кажем,че купих къщата срещу бившото й имение.

-Наистина ли?-попита развълнуван но после се натъжи осъзнавайки,че тя няма да е там...

-Знам че тя няма да е там,но реших че ще ти хареса да знаеш,че живееш срущу нея...-каза Джехьон и погедна приятелят си.-Може би не трябваше да я купувам ще ти напомня за нея...Съжалявам ще я продам и ще купя нова къща...

-Не Дже всичко е наред благодаря ти.Да знам,че може би в началото,ще ми е трудно.Но поне имам спомените си и бих могъл да си представям,че тя е тук с мен...

-Добре ще тръгваме ли?Не си ли си приготвил нещата все още-попита Дже и се заоглежда из стаята..

-Долу са всички неща,които ще взема.

-Добре Техьонг да тръгваме  тогава много път ни чака...

-Да да тръгваме.

Двете момчита натовариха всичките си неща и потеглиха.

                             ●●●