Пътешественик [KTH&JJK]

2

След като пътуваха в мълчание най-накрая стигнаха.

-Е това е новият ни дом-каза ентусиазирано Джехьон.

След известно време всички неща бяха по местата си и момчета бяха седнали на дивана.

-Уморих се-въздъхна Дже и се хвърлина дивана.

-Ти почти нищо не свърши заболя ме кръста,за да ти мъкна твоите неща.-каза Те и избута краката на Дже за да седне.

-Какво да направя,че си харесвам всички вещи и не искам да се разделям с тях.

-Както и да е вече всичко е чисто и подредено.
-Колко пъти си идвал тук в тази епоха?-попита Те.

-Ами няколко пъти но тук много ми хареса и се връщах често.Много харесвам това време може би ми е любимо дори и от ренесанса-засмя се на поредната тъпа реклама.

-Техьонг за да ти се реванширам ще ида да купя храна от близкият магазин.-каза и се отправи към вратата.Но преди да излезе се обърна към Техьонг.

-Ако искаш може да излезеш и да разгледаш насам натам.Но не се отдалечавай все още не си свикнал с това време и може да се объркаш от толкова много улици...

-Добре.

След като Джехьон излезе Техьонг спря телевизора взе си душ и реши на се поразходи...

Пред къщата вече той се загледа в улицата и по специално в къщата отсреща.Намаше и помен от огромното имение.Сега на нейно място се простираха цели пет къщи по два етажа всяка.Техьонг се загледа в къщата точно в средата...
Къщата беше красива отпред имаше много цветя и люлка на предната веранда.

Техьонг се беше замислил и въобще не обърна внимание на идващите викове и бързи стъпки.

-Ей сега те пипнах Джеон няма да ми избягаш и този път.

Техьонг се обърна и видя насрещна си две момчета.Едното държеше нещо в ръцете си а другото изоставяше малко след него и му викаше.

-Стига Джони нищо няма да ти стане ако си взема малко-викнах момчето и взе да бяха още по бързо.До момента в който се блъсна в някой.

Техьонг залитна леко но успя да се задържи и хвана момчето за раменете,защото щеше да падне.

-Съжалявам-каза момчето и надигна глава.

-Няма проблем.