,,Той"

Грабна стъклената бутилка от масата и се скри в гардероба. Те като светкавица се качи в колата и тръгна към дома ти. Чуваше стъпки, които обикаляха стаите. Не беше сама в къщата. Страхът те поглъщаше. Не знаеше какво да сториш, нито знаеше как. Чуваха се силни трясъци. Ти само стоеше и трепереше. Надяваше се Те да пристигне по-скоро.
Изведнъж всичко утихна. Не чуваше нищо, докато подът не изкърца. Бавни, тежки стъпки се изкачваха нагоре по стълбището. Беше по-уплашена от всякога. Знаеше, че това може да е краят. Вратата на стаята на родителите ти се отвори. Същите трясъци се чуваха отново. Следващата стая беше твоята. Ето, че бравата се натисна. Някой бавно прекрачи вътре. Опитваше се максимално да не издаваш никакви звуци. През отвора на двете врати на гардероба видя черна, мъжка фигура, ровеща в нощното ти шкафче. Беше в другият край на стаята. Лунната светлина се отразяваше от ножа в ръката му. Телефонът ти внезапно звънна. Фигурата започна да се приближава към гардероба. Знаеше, че това е краят. Дърпайки дръжката на гардероба го фрасна със стъклената бутилка и го зашемети за кратко. Избяга, слезе по най-бързият начин по стълбите. Насочи се към входната врата. Беше заключена, а ключовете не бяха на ключалката. Видя, че фигурата наближава, не носеше маска. Побягна отново. Скри се в банята и заключи. Той започна да блъска по вратата. Усилено се опитваше да я отвори. Облегна се на отсрещната стена и бавно по бавно се свличаше надолу. Вече наистина беше изгубила всякаква надежда, но изведнъж чу Те да вика името ти.
-Т/Ииии! Т/Иии!
-Taehyung, тук съъъм! *извика с цяло гърло, обляна в сълзи*
Чувайки гласа на Те, непознатата фигура избяга. По вратата вече не се блъскаше.
-Т/Иии, къде си?
-Тук!
Отвори вратата и излезе. Taehyung те видя и те прегърна силно.
-Т/И, добре ли си?
-Да! *отговори ти с треперещ глас*
-Той...той беше тук! Блъскаше по вратата.
-Кой?
-За първи път го виждам. Аз...мислех, че всичко беше дотук. Мислех, че ще умра. *започна да плачеш по-силно*
-Шшшши, вече всичко свърши! Тук съм! Спокойно!
Taehyung извика полиция, обясни им за случилото се. Те започнаха претърсване, а вие се качихте в колата и тръгнахте към дома му.
-Те, дължа ти огромни благодарности. Ако не беше ти, сега... *прекъсна я*
- Виж Т/И нищо не съм направил. Това би го направил всеки. Аз трябва да ти благодаря, че ме събуди. *засмяхте се*
Така неусетно с приказки стигнахте до дома му. Слязохте от колата, Те отключи и влязохте в къщата. Светна всички лампи и се настанихте в хола.
-Те, аз искам отново да ти благодаря за всичко, не само за тази вечер *прегърна го*
Те зарови глава в косата ти и въздиша дълбоко. Ти се чувстваше в безопасност. Не искаше никога да се отделяш.
-Т/И!
-Да!
-Отдавна искам да те попитам нещо.
-Питай!
-Ще ми позволиш ли да бъда винаги твоят герой? *прошепна той*
-Taehyung?
-Т/И, аз отдавна имам чувства към теб, но не мога да ти споделя.
Ти го целуна нежно.
-Това отговаря ли на въпроса ти? *попита ти*
Те се усмихна с правоъгълната си усмивка и отново те прегърна. Така неусетно сте се унесли в страната на сънищата.