,,Той"

Телефонното обаждане

Родителите на Техьонг имаха годишнина този ден и той поиска да остана у тях. Щяхме да гледаме филми до късно, щяхме да се забавляваме без възрастните да ни мърморят, просто щеше да бъде супер. Въодушевена поисках разрешение от родителите си, приготвих се и тръгнах към дома му. След като пристигнах влязох през задната врата. Цяла вечер ядохме вредни храни и играхме на видеоигри, след това гледахме страшни филми. Когато започна да ни доскучава, решихме да правим телефонни шеги. Първоначално Те се обади на няколко пицарии, но нищо интересно не се случи и вече беше моят ред. Звъннах на няколко случайни номера, но не вдигнаха. На четвъртия опит някой вдигна. Дълбок мъжки глас каза ,,Ало". Тете започна да се смее, което ме накара да спра да говоря. Не издържах и аз се разсмях. Бях ужасна с телефонните шеги. Мъжът отсреща не продумваше нищо. Веднага се стегнах и се опитах да прозвуча като мъж.
-Господине, мога ли да взема една от кравите ви назаем?
-Как се казваш, дете?
*попита недоволно мъжът*
-Боб!
*отговорих аз*
-Сигурен ли си, че не се казваш Ким Техьонг?
Не разбирах какво се случва. Чувайки името му се панирах. Погледнах към току-що пребледнялото лице на Тете. Беше спрял да се смее. Езикът му се беше сковал от страх. Мигновено затворих телефона.
-Тете, кой беше това?
-Нямам си представа.
*той гледаше наистина уплашено*
Нищо от случилото се нямаше връзка. Откриването на името на Техьонг толкова бързо беше толкова странно. Веднага влязохме в гугъл, за да разберем как този човек разбра името му само по телефония номер. Нямаше никакви резултати. Уплаших се и му казах да се обади на баща си, но той не искаше тъй като не беше казал на родителите си, че тази вечер щях да остана у тях. Единственото нещо, за което си мислехме през останалата част от вечерта беше това безсмислено обаждане. Продължихме да гледаме филми бяхме се унесли и изведнъж чухме как бравата на предната врата се мърда. Някой се опитваше да влезе. Тете веднага затвори лаптопа и аз, за да видя дали има някой отидох до прозореца. Пред вратата стоеше едър, висок мъж. Той видя че пердето се мърда и в същия момент погледна към мен. Веднага се махнах от там. Сърцето ми щеше да изкочи от страх. С Те веднага се скрихме в кухнята и се ослушвахме за други шумове. Чухме как задната врата се отваря. При идването си съм забравила да заключа вратата. Колкото се може по тихо с Техьонг се качихме до стаята му. Затворихме вратата безшумно и се скрихме под леглото. Имаше огромно одеало върху леглото, затова нито ние виждахме стаята, нито ние се виждахме. Всички врати на долният етаж се отваряха една по една. Човекът бавно се преближаваше до стълбището. Накрая започнахме да чуваме стъпките му по стълбите. Вече беше пред вратата и я отвори. Можех да чуя учестеното дишане на Те. Чувахме стъпките в стаята. Отиде пред гардероба и го отвори. Дойде пред леглото и спря. В стаята цареше гробна тишина. Толкова дълго беше тихо, че вече започнах да си мисля, че човекът го няма. Доближих се до ухото на Те и му казах прошушвайки:
-Дали си тръгна?
Тъкмо се канеше да отговори, но някой го хвана за краката и го издърпа. За първи път го чух да вика по този начин. Бързо излязох из под леглото и видях как са се хванали за гушите и се душаха. Започнах да се оглеждам за нещо, което ще мога да използвам като оръжие. Взех химикалката която беше върху нощното шкафче на Те. Без да се замисля намушках човека. Той пусна Те и извика с оглушителен вик. Излязохме от къщатата бягайки с все сила. Босите ни крака шляпаха по мокрия асфалт. Болката беше неописуема. Точно тогава забелязахме съседът, който беше излязъл да пуши на верандата. Не мога да опиша радостта, която ме връхлетя този момент. Той ни видя и се учуди. Влязохме вътре и започнахме да му обясняваме задъхани. Той се обади на полицията, а Те на родителите си и aз на своите. Този странен човек изчезна. Полицията претърси цялата къща и околността и, но следа от мистериозеният човек нямаше. Защо все на мен? Защо? Просто една ужасна вечер, която никога няма да забравя.