,,Той"

Всичко свърши

Беше петък, часовете свършиха. Както обикновено се прибираше изморена от училище. Винаги минаваше по по-затънтените улички, не за друго, а защото просто ти беше по-пряко. Напът към вкъщи беше опустяло, единствено се чуваха лаещите кучета. Нищо необичайно. Падналата призрачна мъгла те подтискаше. Не беше почитател на това време. Вървеше си ти, унесена в мечти, докато не беше изкарана от транса. Чу стъпки, идващи зад теб. Продължи си. Стъпките се приближаваха. Сякаш те преследваха. Обърна се, но нямаше никой. Изведнъж телефонът ти звънна.
Т/И-Пффф Тете, стресна ме!
Th-Защо беб? Толкова ли съм страшен?
Т/И-Не просто...
Th-Какво? Да не се е случило нещо?
Т/И-Чух някакви стъпки зад мен. Помислих, че някой ме преследва.
Th-Добре ли си?
Т/И-Дааа! Вече минаха два месеца откакто се случиха онези ужасни неща, но все още съм си същата параноя. Омръзна ми!
Th-Беб, споко! Ще мине! И аз ще съм до теб!
Т/И-Познай кой отново е сам вкъщи. Ще можеш ли да дойдеш в нас тази вечер?
Th-Разбира се!
Т/И-Знаеш ли какво? Извикай и момчетата, а аз момичетата! Ще си направим мини парти! Съгласен?
Th-Супер идея!
Т/И-Алкохола е от вас! Дочуване!
Th-Това е моето момиче!
Затвори и почти беше пристигнала вкъщи. Отключи и влезе. Метна си раницата на леглото и видя, че си оставила прозореца отворен. Отивайки да го затвориш, забеляза мистериозна мъжка фигура на улицата. Не мърдаше. Просто си седеше.
Т/И-Бахти психарите!
*Каза си ти*
Затвори прозореца и отиде до кухнята да приготвиш нещо. Обади се на приятелките си и им разказа за плановете си, след което те се съгласиха. На вратата се позвъня. Отиде да отвориш, но нямаше никого.
Т/И-Престани Т/И! Не се филмирай толкова!
Обичаше да си говориш сама. Гледаше клипчета в ютуб докато се хранеше. Неусетно вече беше вечер. Пооправи се и вече всеки момент очакваше да пристигнат. Момичетата дойдоха първи. Изведнъж на вратата се позвъня. Отиде да отвориш. Странно, нямаше никой. Тъкмо затваряше, a Jimin и Suga изкочиха изневиделица от двете страни на вратата.
Т/И-Оххх, тъпацииии! Изкарахте ми акъла!
Sg-Че ти имаш ли акъл?
Т/И -Ха ха, много смешно!
Jm-Е, къде са мацките?
Th-Само за момичета мисли обаче.
*Провикна се Тете, паркирайки колата.*
Т/И-Влизайте момчета!
А ти изчака Те. Той слезе от колата и дойде при теб. Прегърна го, а той те целуна по челото. Няколко минути стояхте прегърнати.
Th-Беб, няма ли да влезем?
Т/И-Ще влезем, но първо ще ти кажа нещо!
Th-Не може ли вътре?
Т/И -Не! Не искам другите да разбират.
Th-Добре, но ме плашиш. Нещо ли е станало?
Т/И-Те, когато се прибрах имаше някакъв човек на улицата. Не мърдаше. После пък се позвъня на вратата, отворих, но нямаше никой.
Th-Може би просто са били деца, които си играят.
Т/И -Може би, но ако не са били просто деца?
Th-Спокойно! Аз съм тук! Ще те пазя!
Т/И-Знам!
Усмихна му се сладко. Той те вдигна във въздуха и те целуна.
Sg-Ееей, влюбените гълъбчета, извинявам се, че ви прекъсвам, но брат взе ли алкохола?
Th-Забравих го в колата!
Sg-Какво чакаш, иди го вземи!
Т/И - Тете, да ти помогна ли?
Th- Ще се справя сам, ти настани гостите!
Т/И - Добре!
Taehyung взе алкохола от багажника на колата и влезе, поради факта, че ръцете му бяха заети не заключи, а просто затвори вратата. Ти настани всички на подземния етаж на къщата ти, просто защото там беше по-широко и имаше място за всеки да се излегне някъде. Разказвахте си случки, играхте на истина или предизвикателство и малко по малко алкохолът неусетно намаляваше. Тете лежеше в скута ти, а ти си играеше с къдравата му мека коса. Изведнъж някой почука на прозореца. Бяхте с гръб към прозореца. Звуците бяха странни и дори малко плашещи. Обърнахте се, за да видите кой или какво чука, но нямаше нищо. Почукването спря, а вие се успокоихте като си казвахте, че е някое животно. След време точно, когато бяхте забравили, се почука отново. Беше по-силно от предният път и вече наистина се бяхте уплашили.
Jm- Да излезем и да видим какво се случва?
Sg- Ти нормален ли си?! Ако това е някой психопат, които иска да ни извади червата и да си направи огърлица от тях?
Всички се изсмяхте, но всъщост умирахте от страх. Шуга доста си падаше по хоръра. По едно време поради някаква причина, имаше огромното желание да се обърнеш и да погледнеш. Нещо се наби на окото ти. Имаше нещо на прозореца. Някой надничаше. Вие бяхте на подземния етаж, някой за да наднича през прозореця трябва да е легнал на земята. Ти внезапно изпищя, при което стресна Те, защото беше полузаспал под влиянието на алкохола и твоето приятно галене на косата му. Този човек все още седеше там, сякаш не беше наясно, че сте го видели. Ти беше много уплашена, докато приятелите ти изглеждаха спокойни.
Т/И - Кажете ми, че ми се привижда? Полудявам ли? От алкохола е нали? И вие ли го виждате?
Най-добрата ти приятелка бавно се доближи до ухото ти и подшушна тихо:
-вратата заключена ли е?
В този момент се досети, че последно Те влезе вкъщи.
Т/И- Т-т-т-е, заключи ли?
Попита ти плахо, защото се страхуваше от отговора.
Th- Не!
След отговора на Техьонг всички се бяха стреснали. Все пак бяхте все още деца, не знаехте какво да направите. Този човек все още стоеше там и не помръдваше.
Sg- Може пък да е умрял, вижте го, не помръдва.
Ти се обади на родителите си и им разказа всичко, след което ти казаха да не се панирате и да стоите заедно. Вие се опитвахте да се разсеете от прозореца, но след около 10 минути ти отново реши да погледнеш. Обърна се...нямаше никой! Отново се обади на баща си и той ти отговори, че след малко са вкъщи. Затвори телефона. Точно в този момент се чу тръшването на входната врата.
Sg- Фак!
Всичко ти беше размазано. Една от приятелките ти започна да плаче.
Jm- Момичета, успокойте се! Аз ще ви спася!
Каза подлюшващия се Джимин, опитвайки да се изправи.
Т/И - Тете, страх ме е!
Каза ти с насълзени очи.
Th- Спокойно всичко ще бъде наред!
Чуваха се различни шумове от горния етаж. Този човек обиколи цялата къща. Ти добре познаваше дома си и знаеше, че той е в кухнята този момент, точно над вас. Стъпките спряха да се движат. Този човек просто стоеше и не правеше нищо...нищичко. Това продължи дълго докато полицейските сирени не започнаха да се чуват от далече. Започна да плачеш от щастите и силно се гушна в Тете, а онзи човек сякаш се изпари. Никакви звуци не идваха от горния етаж. Един полицай дойде и ви изкара от къщата, а онзи мистериозен човек се беше скрил под масата в кухнята. Колко тъпо нали? След всичко това. Винаги се измъкваше, но сега просто се беше скрил под масата. Задаваше му въпроси плачейки, защо ти е причинил всичко това. Но той дори не продумваше, просто те гледаше право в очите с една зловеща усмивка. Това беше краят. Вече беше в ръцете на властите. Всичко свърши...