Поеми 💔🥀

Зкъснение

Странна работа, нали?
Любовта и момичето до мен,
а от страх да съм с нея се провалих.

Тя сега друг прегръща.
Играе си с неговите коси.
Оглежда душата му с нейните очи.
Душата на него си подари.

Шанс да ѝ кажа нямах.
В приятелската зона сам се вкарах.
Отхвърлен от любовта останах.
С толкова много хора съм, а без нея все едно сам останах.

Имам една несбъдната мечта.
Момиче, с теб да съм сега.
Дали ще прозвучи филмарско или не ти си оставаш в моето сърце.

Жалко, че сърцето ти за мен не е родено.
Дано от глупак да не бъде наранено.
Тази поема я правя защото не мозах да ти споделя ОБИЧАМ ТЕ тук и сега до края на света.
                                                                  Съжалявам, че не ти го казах по-рано.