𝓘𝓶𝓹𝓸𝓼𝓼𝓲𝓫𝓵𝓮 𝓵𝓸𝓿𝓮

~7~

Оставането на 5 дена до края на ваканцията. Всичко се беше подредило. Хосок говореше отвреме навреме с нас.

С Ми Ре си седяхме в близкият парк. Забавлявахме се като малките деца.

След известно време стояне се появи Хосок заедно с няколко негови приятели.

Забавлявах се доста,докато Хосок не ме извика да ида до него.

ЧХ:" Обичаш ли кожени каишки и меки неща като възглавниците?"

След тези думи аз просто казах на Ми Ре,че си тръгвам. Тя стана и си тръгна с мен.

На следващия ден аз реших да му се обадя, но това беше най-голямата ми грешка.

След едно просто обаждане да го питам дали ще излиза всичко се преобърна. Цялата му рода не спряха да ми звънят и търсят сметка за това,че съм му се обадила. Бяха изречени думи като тези " Как смееш да му звъниш. Не знаеш ли,че има дете и жена. Как не те е срам да го излагаш пред жена му. Да го питаш няма ли да излиза?" ,,А моят отговор беше прост попитах го защото сме приятели не съм имала други намерения."

След известно време ми се обади едно от момичета,които бяха с нас. Но се оказа Хосок, които каза "Абе ти каква си,че да ми звъниш късно вечер . Аз съм женен мъж с дете и жена не те ли е срам. Абе знаеш ли ко не ми се занимава с лапешки номера. Само да си посмяла да ми се обадиш още веднъж." Това бяха думите на моят възлюбен.

~~~~~~~~~~~~~~~~

На следващия ден

С Ми Ре трябваше да станем рано,за да дадем на Леля ми една рокля да я поправи понеже на следващия ден отивах на море.

Цял ден мислехме за случилото се от вчера и най-вече за думите на Хосок, че не му се е занимавало с лапешки номера.

Вечерта отново в близкият парк  се появиха жена му и детето му.

Бях подложена на разпит. Защо съм звъняла на женен мъж и какви приятели по точно трябва да бъдем. Това бяха постоянните въпроси от страна на жена му. Също ме пита защо съм му писала. И аз и обясних,че никога до сега не съм му писала или пък звъняла. И че това е друго момиче,което си пада лека курва. Разяснихме си всички проблеми. И мога да кажа,че вече нямаме проблеми с нея и него.

След известно време се разясниха и неща с момичето,което беше създавала повече неприятности отколто аз. Но в крайна сметка всичко се изясни.

От време на време се срещаме,но нищо повече. Явно любовта е нещо временно и първото впечатление винаги е правилно.

Възможно ли е един човек да се откаже от всичко зареди любовта. Или пък не...реално е възможно,но не и в моят случай.

Край