Mailbox |『NAMMIN』

ғɪғᴛᴇᴇɴ

– Господи... – Джимин облегна глава на стената и подбели очи. Ръцете му стискаха и дърпаха косата на Намджун, а бедрата му трепереха, затваряйки се инстинктивно, като така стискаха лицето на Джун между тях. 

Вече дори не опитваше да е тих. Смъкна поглед и го впери в този на Намджун, а той му прати лека ехидна усмивка, преди напълно да го довърши. 

И двамата отлично знаеха от колко малко се нуждаеше Чим, за да остане напълно подвластен на Намджун и и двамата го обожаваха до болка.

Джимин стисна очи и сви вежди, пускайки косата на Намджун с едната си ръка, за да може да запуши устата си с нея. Целият потрепна, а Джун успяваше да увеличи удоволствието межди бедрата му дори тогава. Слушаше го много внимателно, щом започна да повтаря името му измежду купища ругатни. Джимин не можеше да се контролира още от момента, в който получи Намджун, а той от своя страна се справяше отлично с това да му припомни как успяваше да направи с него всичко, за което си помисли.

– Да... – изплъзна се от устата на момчето страшно немощно, а той се притисна към устните на Джун, извивайки се.

Последваха още няколко стона в следствие на кулминацията, а Чим опита да събере бедра, избутвайки главата на Намджун веднага след като свърши. Беше сигурен, че нямаше да издържи повече, а искаше още толкова много...

Намджун издиша и се качи по него с мокри целувки, докато тялото на Джимин не можеше да си намери място между него и стената, а ръцете му се чудеха къде още по тялото му да докоснат.

– От наистина отдавна не съм ти казвал колко красив изглеждаш така, нали, любов? – прошепна в ухото му Джун и целуна бавно любимото си място по врата на Чим, който тъкмо го бе извил, пъшкайки глухо. Много добре знаеше как му действа, когато му говори.

– Обичам като правиш така... – Джимин сви вежди възбудено и се изви, така че да може да притисне телата им максимално.

Нямаше място дори за въздух между двама им. И двамата се притискаха в другия и го държаха здраво, сякаш иначе щеше да изчезне някъде.

– А аз обичам всичко по теб... – продължи да шепне в ухото му Джун и пъхна ръка между краката му. Разтри бавно, само за да демонстрира какво можеше с тялото му и как го контролираше само с допира си, а Чим отвори бедра веднага, опитвайки да получи още, точно както Намджун бе замислил. Той се подсмихна и махна ръката си щом получи каквото искаше, отъркал се в него веднага щом вече имаше място за това. – Виж, тялото ти помни, че трябва да си послушен... – измърка го и дори накара лицето му да почервенее от коментара, а това наистина не се случваше често. 

– Обичам те... – прошепна през стон Джимин и впи нокти във врата му.

Намджун издиша тежко и целуна врата му бавно. Целувките се плъзваха в линия до устните му, докато той се наслаждаваше на начина, по който Чим се топеше от всяко негово действие.

– Припомни ми чий си... – Джун захапа долната му устна и я остави да се изплъзне бавно, като хвана здраво ръцете му, преплитайки пръстите им и ги притисна в стената, точно над главата му. 

– Твой... – Джимин погледна право в очите му и го целуна дълбоко, но за кратко.

– Обожавам те... – прошепна в ухото му Джун, докато оставяше целувки, от които Чим не можеше да си намери място.

Веждите му се свиха и той издаде силен стон, стискайки ръцете му.

Същата вечер всички разбраха името на този, на когото Джимин принадлежеше.

| ~КРАЙ~ |

Знам, знам, не го очаквахте, аз съм кучка, как можах да спра тук. Съжалявам хд, целта на главата беше да затвърдя чувствата на тези двамата, защото не харесвам безсмислени смутове ;(

Като цяло беше планирано като кратка история. Две вечери си лежах в леглото и го написах цялото под въздействие на муза, така че съм много доволна от крайния резултат :з

Благодаря на всички, които следяха историята и въпреки, че не бяха много, се радвам на всеки читател и там, където имаше коментари много се забавлявах хд

За да не си преписвам всички заслуги (защото не са изцяло мои, лмао), тази история беше вдъхновена от ролплей между мен и Elly_St. Разбира се, беше доста променено, but she still owns part of the plot. Ходете и погледнете историите й, няма да съжалявате :з

Ами, това беше. Благодаря отново, че прочетохте историята, както и за вниманието. До следващия път <3