Хей хей.
Пиша ти от съжаление, любов.
Беше казал, че ще умреш от скука като се преместиш. Вярно, ненавиждам те откакто ме заряза, ама не ми се ще чак да умираш.
Говорих с Юнги, чух това-онова. Разбрах, че си бил съсипан? Това е наистина тъжно. Всъщност откакто скъсахме се чувствам доста по-добре. Вярно, още ми липсваш в моменти на слабост, няма да лъжа, но когато не мисля за теб се чувствам страхотно. Обаче е нормално, минаха само три месеца, скоро съвсем ще те преживея, мисля, че за сега се справям чудесо.
Ако трябва да сме честни, се чувствам доста по-способен и уверен. Спрямо всичко, наистина. Не се чувствам длъжен на никого. Мисля, че беше прав, това между нас явно наистина беше токсично. Започнах тестостерона преди месец, вече има промяна, сигурно си забелязал по снимките ми. И така, карам я супер, надявам се скоро и ти да се стегнеш и да си стъпиш на краката, спри да се лигавиш. Надявам се в университета да върви добре. Приятна седмица~
– Чими :з
CZYTASZ
Mailbox |『NAMMIN』
Krótkie OpowiadaniaХората казват - "далеч от очите - далеч от сърцето". Защо тогава дистанцията ги караше да се чувстват сякаш се обичат все повече, след като отдавна бяха поставили края на тяхното "ние"?
