Неочаквана любов

Лекси

На следващия ден
Събудих се, благодарение на любимата ми аларма и за жалост нямах избор и трябваше да стана бързо, защото в противен случай, щях да закъснея за училище. Станах и отидох в банята. Взех си един душ, измих си зъбите и започнах да си слагам малко грим. Не обичам да прекалявам с грима, затова слагам само малко спирала и гланц или червило за цвят. След това отидох към гардероба да си избера дрехи за деня. Днес беше малко по-хладен ден, затова реших да се облека така:

Истината е, че ми отне доста време да си избера тоалет. Нямах представа колко е часа, но когато погледнах телефона си, за да видя, ми стана лошо. Отново щях да закъснея! А всеки поденелник, госпожата по математика, ни дава тест още първия час! Тогава ми хрумна една идея. Сетих се, че сестра ми е вкъщи и може да ме закара до училище, тъй като си има собствена кола. Малко съм гадна, че ще я събудя толкова рано, но тя ми беше единствената надежда. Тихичко и влязох в стаята и отидох до леглото ѝ. Тя спеше толкова спокойно, сърце не ми даваше да я събудя.
-СТАВАЙ! БЪРЗО ИМА ПОЖАР!!!!
Когато ме чу да викам, тя бързо стана и започна да се оглежда.
- КЪДЕ?!?? Къде е пожара?!
- Ще има пожар, ако не отида на училище в следващите 15 минути. Имаш 5 минути да се приведеш в нормален вид, за да не ме изложиш, че изглеждаш ужасно. Хайде! Няма време!
- Искаш да кажеш, че няма пожар? И ме събуди само, за да те закарам до училище?!
-Не се разправяй много сега, в колата ще говорим, а вземи се обличай.
Гледах я как стана от леглото като стрела. Ясно ми беше, че иска да се приведе в нормален вид, защото може да види Джънкук на училище. Не мога да повярвам как за 5 минути беше готова и успя да изглежда толкова добре.

Взе си ключовете от колата и двете тичахме като ненормални, за да стигнем по-бързо до нея. Качихме се и пуснахме радиото. Няма да повярвате, ако ви кажа коя песен вървеше. На БТС, нали нямаше да се сетите.  Радвам се, че училището не беше толкова далеч, когато си с кола. За по-малко от десет минути, бяхме там. Благодарих на сестра ми и се затичах към входната врата. Тъкмо биеше звънеца и влязох в стаята една секунда преди да спре да звъни. Бързо отидох на мястото си. Погледнах към Джимин и той ме попита с поглед дали всичко е наред и защо за малко да закъснея. Казах му, че после ще говорим. През това  време учителката вече раздаваше тестовете. Приключих го за 25 минути и бях свободна да изляза.  Бях в коридора и чаках Джимин да свърши с теста. Нямаше никой в коридора освен мен и Алекса( приятелката на Шуга), която идваше към мен.
- Хей Лекси!
Реших да съм мила и я поздравих.
-Изобщо не ми се прави на мила. И ще те предупредя само веднъж преди да ти се случи нещо...Стой далеч от Джимин!
След като каза това, тя просто си тръгна и ме остави изключително  объркана. Защо приятелката на Шуга, ще иска да стоя далеч от Джимин....много странно.