Тя търпеше неговият тормоз, а дали той не беше тормозен? Дали тя ще успее да разчупи неговото ледено сърце и да промени живота му?
Четете и ще разберете❤️❤️
Както всяка сутрин станах от алармата ми. Беше 6:00. Реших да се облека спортно и ето как бях:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Вързах се на висока опашка и си взех една ябълка. Тръгнах за училище. По път се срещнах с Юлето както всяка сутрин и се прегънахме. Юлето каза: -Е, какво става? -С кое? -С Джимин разбира се!!! Беше у тях... Какво стана?! -НИЩО!!! Не искам да говоря за този кретен!!! -Защо??! -Защо ли!? Защото когато питах за неговите родители той избухна и аз си тръгнах. -Аааааа.... Но вс.... -Бббббб..... Няма "но„. -Има... Може да е имал някакви проблеми с тях и да си го ядоса. Все пак мисля, че може да станете приятели дори нещо по... -СТИГА!!! ЗАЩО ВСИЧКИ ПОВТАРЯТ ЕДНО И СЪЩО!!! ПИСНА МИ! МРАЗЯ ГО!!!!!!!!! -Ей, стига. Всички ни слушат караницата. СПРИ СЕ... Тогава аз просто си тръгнах сама за училище. *****ГЛЕДНА ТОЧКА ДЖИМИН***** Отидох до училище и се срещнах с групата Тае започна да ми говори : -Е сега какво става с Ники. Вече влюби ли се в теб? -А? - каза Хоби. -Не... -Не е възможно. - каза Джънгкук. -Всичко е възможно. -Не си играй с чувствата ѝ! - каза Мони. Разбрах от гаджето на Куки, че ти е казала да се влюбиш и те е заплашила с нещо... -С какво?! - полюбопитства Джин. -НЯМА значение. - казах аз. -Ми ок. Айде чао. - каза Шуга. -Чао. Дойде време за История. Беше последен час. Госпожата трябваше да ни проверява домашните. Предадох го. Като го провери Дойде при мен и ми каза : -Браво Джимин! Справил си се за четири и петдесет. Ще останеш с Ники след часовете за един час и ще учите после ще дойда да ви отключа и си тръгвате. Разбрахте ли? -Да. - каза Джимин. -Какъв късмет... - измрънках си тихо... -Попитах разбрахте ли!? Да!!! - казахме в един глас.