Неочаквана любов

Заключени

***ГЛЕДНАТОЧКАНИКИ***
Всички си тръгнаха  освен Джимин и мен . Аз просто си стоях и чаках нареждане от госпожата. Тя каза:
-Сега ще стоите тук само един час, защото ще стане късно, но ще ви заключа, за да не помислите да избягате.
-Ама....
-Няма ама!!!
-Ох, добре...
Аз започнах да му говоря датите от последните три урока, защото щяхме да имаме тест. Той доста бързо научи нещата. Започна да говори:
-Защо ми помагаш?! Тоест объркан съм. Първо се държа с теб гадно. После ти си тръгна, а най-накрая и се скара с Юлия. Защо?!!
Първо от къде знаеш за карането ми с нея?!
-Ъъъъм..... Повечето хора от две пресечки ви чуха, а и аз бях зад теб.
-Ти си ме шпионирал?
-Нееее. Просто вървя зад теб.
-Се тая. -казах аз и се обърнах...
Но не разбрах последното. Защо ми помагаш?!
-Не мисли че съм толкова жестока и ужасна.
-Добре. Извинявай. Ясно. Не исках да те обидя....
-Ще помисля Джимин.... Не съм толкова сигурна в това да ти простя напълно.....
-Охххххххх
-Но не съм казала и че няма да ти простя.
-Добре... Обещавам, че ще ти покажа, че искам да сме приятели.
Започнахме да си говорим, но видях часа и щях да полудея. Беше девет часа!!! Казах на Джимин:
-Джимин!!! Девет часа е!
-Забравиха ни!!! Но нищо!
Тогава той стана и разби вратата та. Казахме какво се е случило и ни пуснаха и казаха, че ще се оправят.
Бяхме пред училище и имаше ужасна буря. Тогава ме попита къде живея, а аз му казах. Взе ме на ръце, покри ме с якето си и започна да тича. Аз бях леко объркана. Поканих го да влезе, защото живееше на другия край на града.