ГЛТ на Куки
- Нали знаеш,че трябва да изчистим всичко тук? Тогава и двамата се засмяхме...
- Няма да е сега!-казах аз
- Ами добре тогава...да ядем!- рече ми той и се засмя по най-сладкият начин.
- Чакай Тае! Трябва да изясним нещата нали знаеш?
-Аммм не съм много добър в това...-започна да си играе с крайчето на престилката
- Бебчо, невероятен си в показването на чувства...след тази целувка, разбрах,че ме обичаш, и че никога няма да поискам друга!
- Куки....- сведе главата си... Той изчерви ли се?
- Какво има? Искаш още една целувка ли?- След като казах това го придърпах през кръста и разбих устните си със неговите. Чувството е толкова приятно. Умирам за тези устни. От тук на сетне той е мой! И само мой!
*3 месеца по-късно*
ГЛТ на Тае
Със куки нещата вървят перфектно. Никога не съм имал връзка,за да кажа че е най-добрата от всичките, но съм убеден, че не искам друга, и че никога няма да поискам. Нещата се развиха много бързо, куки се премести да живее при мен...избрахме го така,защото моя дом беше малко по голям. Не вярвах, че от един чат нещата можеха да стигнат до тук. Сладкарницата на куки провървя, той напоследък е доста зает, но винаги успява да се прибере на време,за да прекараме време заедно...но тези дни е различно,той е различен. Наехме работничка,за да се справя по-бързо с работата...момичето е красиво и мило...не знам какво ми става,през главата ми прехвърчат всякакви мисли,но аз му имам доверие. Явно има причина да се държи странно и аз ще разбера, каква е тя.
Куки закъснява вече с повече от 4 часа,започвам да се притеснявам.
Звъннах му...два,три пъти,но той не отговаря. Станах от дивана и започнах да обикалям в кръг..ако знаех какво мога да направя. Добре ще звънна пак,ако не вдигне ще го посетя на работа му. Звъннах и отново нищо.
Взех си якето и изхвърчах от апартамента ми.
Бях почти пред сладкарницата. Когато стигнах и натиснах ръчката беше заключено...Какво?! Къде си Jungkook?! Започнах да плача...прекалено съм чувствителен,за да мога да спра сълзите си...Какво ли не си помислих... Ако отида в полицията те няма какво да направят ако не са минали 24 часа. Просто ще се прибера и ще го чакам...
Минаваше 2 през ноща,Куки още го нямаше...Плачех и не си знаех мястото...неможех да го намеря...точно тогава чух отключване на врата...станах и отидох да го прегърна...
- Taehyung, ще ме задушиш! Пусни ме!
- От кога ме наричаш Taehyung?
- От сега...и ме пусни!
Пуснах го след това отидох на дивана с надеждата той да дойде при мен,както всяка вечер,но той направо се качи в стаята НИ.
Не знаех какво му става. Исках да говоря с него и щях да го направя!
Качих се в стаята,в която куки беше легнал на леглото!
- Мислех,че ще спиш на дивана?-каза ми той като даже не погледна към насълзените ми очи.
- К-къде беше?-попитах аз като гласът ми затрепери.
- На работа!
- До сега?
- Мхм...Тае айде да ме оставиш да спя!-каза ми той след като се изправи и аз имах огромната гледка на смучките по вратът му. Сърцето ми се пръсна на милион парченца.
- Дойдох до там! Беше заключено!- казах съвсем спокойно с треперещия си глас.
- Явно сме се разминали!
- Бях там в 21:00! Ти 5 часа ли идваш до тук Jungkook?!- започнах да крещя.
- Бях там! Ок?!
- Защото не ти пускам ли го направи?!
- К-какво?! За какво говориш Тае?!
- Попитай професионалиста,който ти направи смучките на врата!!
- Тае...
- Не искам да те слушам Jungkook!!-поех си въздух и продължих по спокойно
- Тъй като все още те обичам...и защото съм добро гадже ти позволявам да спиш тук и тази вечер. Но утре си събираш багажа и да не съм те видял повече!
