ГЛТ на Тае
Когато врата на хола се отвори и се обърнах,за да видя Jimin,но май осъзнах, че се разболявам... психически. Виждам Jungkook, да бе...разтърсих главата си няколко пъти,но той не изчезна даже започна да се приближава. Трябваше ли да кажа нещо? Оу не той и говори.
- ТеТе, моляте ела да си вървим! Ще ти обясня всичко! Обещавам!- Ама това май наистина е Кук.
- Не тръгвам никъде с теб!- отрязах го аз, въпреки че ми беше прекалено трудно.
- Хайде Тае! Знаеш,че много те обичам!
- Не ти личи Jungkook!- защо по дяволите съм толкова слаб...напът съм да се разплача.
- Ще заминавам!- Това ми дойде като гръм от ясно небе. Как тека ще заминава. Къде? За колко?
- Исках да ти кажа още тогава,но не знаех как ще реаргираш,затова не ти казах! Виж ТеТе страшно много те обичам! Не съм искал да те нараня!
- К-къде заминаваш?- много е трудно.
- В Англия!- говореше ми с мек тон,все едно е нещо обичайно...или просто не иска да не се разтройвам.
- ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ?!- започнах да плача,не можех повече. Той ще си тръгне ето така с едно щракване на пръсти?
- Taehyungie оспокой се, не плачи!- загрижеността си личеше по гласа му.
Той дойде и ме прегърна...това ми липсваше най- много,топлината му.
- Хайде да си ходим! Ще ти обясня всичко,когато се приберем!
- Д-добре!-
Преди да излезнем се обърнах към Jimin и му благодарих,че ме прие, и че много се радвам че се запознахме. След това с Куки излезнахме от къщата на Чим. Докато пътувахме не обелихме и думичка. Нима нямаше какво да си кажем? Разбира се,че има! Но явно куки не е готов да ми каже.
Пристигнахме в нашия дом,който той ще напусне. Защо?
Настанихме се на дивана и той започна разговора.
- Сам видя, че напоследък сладкарницата ми започна да върви нагоре с повече печалби,както и стана най-извесната в града. Преди около седмица дойде един интелигентен човек,който разбира се се набиваше на очи,знаех че не е обикновен клиент. Поръча си и след като си изяде ме повика уж за сметката...каза, ми че от известно време наблюдава сладкарницата разбира се не е пропуснал и готварските ми умения. Държи една от най-добрите фирми за сладки в Англия и ме покани да работя за него... Taehyungie това е като сбъднат сън за мен. Искам да заминем там ще работя ще създадем семейство ще се обичаме. Знам, че сигурно ще ти е трудно все пак нов град,държава,континент. Но наистина го искам ТеТе. Голяма крачка,но ако ти не се съгласиш няма да отида никъде.
- Искаш да заминем заедно?- попитах
- Разбира се!
- Ще ми е по- трудно без теб отколкото да се преместя в друг континент!
- ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЩЕ ДОЙДЕШ?- каза той развълнувано.
- Много ясно Куки!- след като казах това,той ме вдигна и ме завъртя след това ме целуна за кратко.
- Обичам те! Толкова много те обичам!-Защо едни две думички могат да ме накарат да се чувствам различно...щастлив? Защитен? Чувствам нежност и искреност, когато той го казва усещам как колената ми омекват и най-важното чувствата са споделени!
- И аз те обичам Куки!
