Our secret

Глава 5

Бенет

Знаех,че след като кажа на баба и дядо,а и на мама,нещата които бях спестил,когато ѝ казах че имам приятелка и нещата между нас са сериозни,ме очаква дълго мъмрене,но исках да споделя с тях и надявам се след мъмренето щях да получа някой съвет,как да поправя всичко,което обърках.
С мама подредихме масата на закритата веранда,когато всички седнахме на масата реших,че това е моментът за голямото признание.

–Трябва да ви споделя нещо много важно.-прокашлях се,а три чифта очи се втренчиха в мен- Имам приятелка и нещата са наистина сериозни,много я обичам,но прецаках всичко малко преди да дойда тук.- издишах тежко.

–Каквото и да е станало,сигурна съм,че всичко ще се оправи, момчето ми.-баба ме потупа окуражително по рамото.

–Не е толкова проста,бабо. Тя ми каза,че е бременна,а аз просто си тръгнах.

–Ами в такъв случай се стягай и отиваи да лазиш след момичето и я моли да ти прости,момче.-обади се дядо- Когато баба ти ми каза,че е бременна, аз излязох и се напих с приятели и се прибрах на следващия ден, а след това две седмици ходих след баба ти като кученце за да се извинявам, защото вместо да съм вкъщи и да се радвам,че жена ми е бременна,аз излязох да се напия защото мислех,че е твърде рано,все пак тогава бях на двадесет години.-дядо въздъхна и хвана ръката на баба- Когато за първи път видях Стела и медицинската сестра ми я подаде, бех най-цастливият мъж,а всички съмнения от онази пиянска нощ просто се изпариха.

Никога не бях чувал тази история,а с мама,баба и дядо сме много близки,казвам им всичко и съм чувал всякакви истории,но не и тази.

–След като се съберете задължително трябва да ни запознаеш.-нареди ми баба.

–Вие вече я познавате. Моето момиче е Евелин,дъщерята на шефа ми.-взех Иви с мен на обяд когато купих тази къща за мама и я запознах с тях.

–Тя е прекрасно момиче и съм сигурна,че ще ти прости. Когато дойдохте на онзи обяд имах някакви подозрения,че между вас има нещо,гледахте се с такава любов.-мама ме прегърна.

–Надявам се да си права,мамо.

Довършихме обяда,събрах нещата си и тръгнах от дома на мама. Обадих се на Иви на тя не ми вдигна. Обадих се на баща ѝ за да му кажа,че в Понеделник ще се върна на работа и да попитам за Иви,докато чаках да вдигне си дадох сметка,че цялото мъмрене от семейството ми,което очаквах така и не се случи.точно щях да затворя,когато гласът на Лео Итън избоботи през колоните на колата.

–Здравейте,господин Итън,исках само да Ви уведомя,че в Понеделник ще се върна отново на работа.

–Здравей,Бенет,не мога да говорянв момента,пътуваме към болницата,ще ти се обадя по-късно.

–Болница? Случило ли се е нещо?

–Имаше обир,Евелин припадна и сега я водим в болница.- целият изтръпнах,Лео ми обясни в коя болница ще закарат Иви и аз тръгнах на там.

***************************************************************
Надявам се главта да ви е харесала,ще се радвам да прочета мнението ви в коментарите.