Someone // Taekook text ff {превод}

~23~

Тази глава съдържа смут,ако не харесвате такива неща,моля пропуснете тази част!

Jungkook's pov

Кук дори нямаше време да отговори на съобщението,защото Техюнг му звънна.

На второто позвъняване той
най-накрая вдигна,но не си показа лицето.

"Хееей"-мъника чу дълбокия глас на по-големия,което го накара да потрепне леко.

"Беб?"

"З-здравей"-толкова кратка дума,а тя излезе с толкова трудности от устата на по-малкия.

"Твоя глас..."

"Ка-какво за него?

"Много е сладък и успокояващ"

Jungkook почуства,че се изчервява.
"Мерси"-сам се поздрави,че успя да каже цяла дума без да заеква.

"Нека поговорим за човека,който харесваш"-каза по-големия.

"Не,всъщност не ми се говори за това"-леко се притесни Кук.

"Защо не?"-намръщи се Техюнг.

"Защото..."

"Хм..."

"Просто не искам!"-каза,като звучеше доста раздразнено.

"Добре,успокой се"

Как мога да го направя,когато ти...

"Това е странно"-прекъсна собствените си мисли мъника.

"Какво?"

"Това,че сега разговарям с някой,който срещнах преди месец в интернет"

"Вярно си е"

По време на разговора си с
по-големия Кук почуства нещо странно.Той започна да си представя все по-грешни сцени с Техюнг и скоро усети,че се бе надървил.Сега мъника мачкаше онази зона под панталоните си,която ставаше все по-голяма с всяко докосване.

Какво по дяволите?

През устните на по-малкия се чу съвсем леко доловим стон,докато Техюнг говореше за нещо.

"Хъх?"-Кук веднага махна ръката от панталоните си.

"Jungkook?"

"Д-да?"-той едва можеше да говори,заради напрежението.

"Какво стана?"

"Нищо"-бързо отговори малчото,който вече приличаше на домат.

"Ох добре"

---------

Времето минаваше и дишането на Кук ставаше все по-дълбоко и накъсано.Този мъж го възбуждаше до полуда само като говори.