ГтБ:
-Кръв!
Кръв...Кръв...кръв..
Ехото се разнесе наоколо ,като не затихваше.
Все още можех да го чуя, и то силно, сякаш току-що го бях изкрещял.
Кръв...Кръв...
Покрих очите си с ръце , но не спираше.
Седнах на земята и стиснах силно очите си като покрих ушите си с длани и притискайки единия си крак към другия.
Това продължи в продължение на минута.
След това бавно махнах ръцете си от ушите и се заслушах.
Тишина..гробна тишина.
Отворих очи и понечих да погледна нагоре и точно тогава съгреших.
-Бу!
Господи..
Кай стоеше пред мен и ме гледаше усмихнато..но аз по скоро се уплаших..
Понечих и аз да му се усмихна , но в момента в който отворих уста, той ме хвана за врата и ме вдигна с една уникална сила нагоре.
Направо ме стискаше..в един момент даже не успях да си поема въздух.
-Защо го направи,Бекьон?
Говореше съвсем спокойно.
-Защо допусна да ме хванат?Защо допусна да ми причинят това?
Мълчах..мълчах и си мислех какво по дяволите става.
-К-к..
-Какво?Ще ми се оправдаваш?
-Знаеш ли.. Аз не заслужавах да умра. Не заслужавах да ме разпънат на кръст,преди дори да направя 30.
Опитах да се измъкна от хватката му,но това го ядоса до краен предел.
-Хаха...Ще те убия.
Кай ме пусна и аз се опитах да си поема въздух и да осмисля какво се случи..
Щом погледнах нагоре , от него нямаше и следа.
Изплаших се,този път дори не смеех и да дишам нормално.
Огледах се наоколо.
Кръста го нямаше.
Сякаш изобщо не е съществувал.
Изправих се бавно.
-Кай..?
Къде си?
А-аз не разбирам..Какво ти се е случило?
Нгт:
Бекьон все още бе в недоумение. Защо Кай е в такова състояние?Защо обвиняваше него за това?
-Крис. Действай.
Върху Бекьон се спусна един от фантомите на острова.
Той хапеше и удряше блондина до кръв.
Бекьон крещеше и се дърпаше,но хватката на фантома бе твърде силна и това че се стори невъзможно.
-Пази си силите,скъпи. Ще ти трябват.
-ОСТАВИ МЕ!КОПЕЛЕ!
-КАЙ!
-Убий го.
