Сехун..
Образът на Крис започна да изчезва малко по малко, докато съвсем избледня.
Мястото наоколо също започна да избледнява, като че не беше истинско и щеше всеки момент да изчезне, сякаш никога не е било съществувало.
-Кай.. Крис..
-Бекьон? Какви ги говориш?
Стиснах очите си за момент.
Щом ги отворих се намирах у нас, седнал на пода държащ джойстик в ръка.
-По дяволите Бекьон! Пак ни убиха! Какво ти става днес?!-чух как Сехун се изкрещя в микрофона.
-Сехун..
Отново се случи..
-Да! Три пъти ни убиха, а ти сякаш не виждаш какво правиш и не знаеш къде се намираш. Сигурен ли си, че си добре?
Поречих да отговоря, но предпочетох да си замълча.
Не исках да разказвам на Сехун подобно нещо и сигурно щеше да ме сметне за луд.
-Да. Добре съм.
-Тогава се стегни! Изгубихме половината турнир. Давай последен кръг и ако го вземем, го вземем.
Ъх.. Тези игри..
-Всъщност, трябва да отида до Кай.
-Защо? Рано е. Няма и 12 часа.
-Сехун, втора смяна съм.
-Ох, вярно, аз също.
Глупак.
Затворих му и разтърках очите си, сякаш току що ставам.
Факт е, че не бях мигнал цяла нощ.
Кой знае, може би това седяне до сутринта не ми се отразява добре и психически.
Часът беше 11:30.
Облякох си прилични дрехи и измих зъбите си, като сресах косата си и се напръсках с парфюм.
Оставих храна на кучето и излязох затваряйки вратата.
Нямаше много движение по улиците, но пък беше доста хладно и асфалтът беше мокър от снощната буря.
Всички бяха на училище, работа или просто си седяха у тях и си вършеха задълженията или лентяйставаха.
Тъкмо минавах пред една от старите къщи в квартала и забелязах някаква табела, която съм сигурен , че преди не е била там.
