Наркотрафиканта

глава 2/бара

НГТ

Сам беше в кабинета по история на госпожа Донован и очакваше с досада за почванто на часа, искаше да свършва този ден по-бързо.Днес имаше среща с Диего де ла Крус или още познат,като един от най-големите испански трафиканти.Днес сделката беше проста-оръжия от Диего в замяна на защита от бандата на Сам,на пръв поглед лесно,но една грешна стъпка и са те напълнили с барут.Но Саманта беше свикнала,всеки ден живота и е в опастнос ,но на нея не и дреме-не я е страх от смъртта,посреща я с отворени обятия.

В отсрешния кабинет седи Джона заедно с приятеля си Корбин.Те разгорещено си говореха за това как след училище ще отидат на бара в края на града,за да гледат мача,но те не подозираха какво ще им сервира съдбата там.

Часа на Сам най-сетне свърши .Тази жена щеше да я умори някой ден,но тя беше един от най-редовнитве кленти от година на Сам и малката и банда .И плаща добри пари.

Донован:-Сам ще останеш ли след часа?Требва да поговорим за домашната ти.

Сам:-Разбира се.-и точно в това време зеанеца би. Всички се изнизаха от стаята и останаха само двете. -Е, какво ще бъде този път?

Донован:-Дай ми от обичайното, но двойно повече!-каза тя и извади портмонето си.

"Явно тази вечер ще се забавлява"-каза си Сам на ум.

Сам:-Това ще прави 100 долара.

Донован:-Заповядай.-подаде тя парите и прибра дрогата в якето си.

Аз:-До утре госпожо Донован.- младата дама прибра парите и излезе от стаята. Сега имаше 3 часа английски, а след това щеше да се чупи от училище. Все пак трябва да се подготви за срещата ѝ с испанският бос...

Вече бе минал първия час по английски,а Сам бе навън.Нервитв й бяха опъната на макс и реши,че ще е добре да изпуши една цигара.Извади кутията си и запали една от цигарите вътре. Тя вдиша от дима и усети как се отпуска.Тя пушеше от две/три години,но все още се чустваше сякаш и е за първи път.

Джона и Джак излязоха от у1илищната сграда и отидоха ди близкия магазин за храна,но на връщане до оградата на училището видяха Саманта.Джак си падаше по нея,но все нямаше смелостта да я заговори.Но дес бе деня в който беше решен,че ще действа спомтамно.

Джак:-Хей Сам!-тя се обърна към него,огледа го и го погледна със учудена гримаса.

Сам:-Познаваме ли се?