Наркотрафиканта

глава 5/откровение

НГТ

Неделя.Пореден слънчев ден.Почто всички бяха станаха рано и се приготвиха за новия ден.Ем Джи правеше закуска,както винаги.Правеше любимата закуска на Сам-French toast.Кай и Рийд товариха останалия багаж по колите.Рафаел и Кейлъб тъкмо се събуждаха.Сам говореше с наемателя на къщата в която щяха да преживяват.Джона...той седеше в седноло положение на леглото си цяла нощ.Ноща за него не беше лека,не можеше да спи спокойно. Цялото му семейство му звъняха и го търсеха-явно бяха видяли бележката му. Приятелите ми обикаляха града и разпитваха хората дали са го виждали, съседите казваха само,че са го видели да се прибира пеша,а след около 30 минути да излиза със сак на рамото.

Слуха за него се бе разпространил из града като вирус и така бе стигнал до всички в къщата. Затова гледаха да се изнесат и да излязат по-бързо и незабелязано от града и да започнат почти отначало.Часа вече беше станал 10:30 и беше време да тръгват.Решиха да да пътуват с кола която щеха да сменят по някое време,за да не ги хванат.

Рийд:-Готови ли сте за 30 часов път?

Сам:-Уредила съм уникална къща.На три етажа,със задна градина ,която междудругото е огромна има и предна градина,но по малка.Има и приземен етаж с фитнес.-говореше развалнувано.

Ем Джи:-Ако няма хубава кухня аз с махам...-всички се разсмяха.-Ама аз съм сериозен...

Рафаел:-Да бе,и ние така мислим.

Кейлъб:-Влизайте в колите.Аз,Рийд и Кай сме в моята кола,а останалите в тази на Рийд.

Рийд:-Не знам кой ще кара колта ми,но внимавайте да не удраскате Патриша

Джона:-Кръстил си си колата?

Рийд:-Патриша не е кола,а начин на живот.-каза той драматично и влезе в колта на Кейлъб.

Всички в колата мълчаха.Вече бе минал 1 час от пътуването им,а напрежението беше до тавана.Тихата музика по радиото беше единственото нещо което се чуаше.Сам караще колата и барабанеше с пръсти по волана,Ем Джи спеше на задната седалка,Рафаел беше из социалните мрежи,а Джона който беше на седалката до шофьора и просто гледаше пътя.

Гледаше го и размисляваше за това какво ще става за напред. Баба му не спираше да звъни в отчаяни опити,че той ще благоволи да вдигне,баща му пък бе в ряайонното,но от там не му помогнаха с нищо,а малката му сестра седеше в неговата стая.Седеше и гушкаше възглавницата му която беше напоена със сълзите и. Джо не ги бе виждал около ден,а вече му липсваха.Чудеше се бали майка му го гледа от небето,чудеше се дали е постъпил правилно като е избрал да живее вместо да умре.