Love // J.JK [ЗАВЪРШЕНА]

~23~

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
~На следващия ден~
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°

Г.Т Йешим

Събудих се от алармата, беше 6:00. Юнги все още спеше, реших да го събудя, защото трябваше да се оправяме и да тръгваме. След мъчителните 10 минути, най-накрая стана. Аз тръгнах към стаята на Т/И и започнах да чукам по вратата, след което влезнат.
- Ставайте! Време е за тръгване, сладури!- казах аз. Те ме погледнаха и станаха. Започнаха да се оправят, а аз тръгнах да будя другите. След като всички бяха будни, отидох в стаята си и се облякох така:

Г.Т Т/И

Когато вече бяхме будни с Куки, започнахме да се оправяме. Той се облече така:

А аз така:

Сложих си и яке, защото беше студено. Слезнахме и седнахме до другите, за да закусваме. След 20 минути всички бяха готови. Качихме се в колите и тръгнахме. В едната кола бяхме аз, Куки, Хосок и Миа. В другата кола бяха Йешим, Саша, Юнги и Джимин. В третата кола бяха Диди, Тае, Джун и Юна, а в последната кола бяха Джин и Ивайла с повечето от багажа.
- Какво искате да правим?- попита Хосок.
- Да пусна ли музика?- попитах аз.
- Добре!- пуснах музиката и започнахме да пеем. След час и половина решихме, че ще спрем за почивка. Куки не беше ял, взех един сандвич и му го дадох.
- Не съм гладен!- каза той.
- Без такива. Ти караш и трябва да имаш сили. Сега яж!- казах аз и му сложих сандвича в устата. Той отхапа и ми подаде и аз да си хапна. След 15 минути почивка, решихме да тръгваме. Куки си гледаше пътя, а аз гледах него. Обърнах се да видя какво правят Хосок и Миа и видях, че са заспали.
- Ако искаш и ти поспи!- каза Куки и си сложи ръката на бедрото ми.
- Не! Предпочитам да те гледам. Красив си и не мога да ти се наситя. Имаш прекрасни очи!- казах аз и той ми се усмихна.
- Ти си по-прекрасна!- каза той. Минаха два часа и вече бяхме в една гора. Куки спря колата и слезнахме.
- ХЕЙ, ПРИСТИГНАХМЕ!- извиках аз и всички започнаха да скачат и да викат.
- Ако ни потрябва нещо?!- попита Юна.
- В близост има едно село, там има магазини.- каза Юнги. Започнахме да разпъваме палатките. Аз и Куки бяхме с Йешим и Юнги в едната палатка. В другата бяха Диди, Тае, Джун и Юна. В третата бяха Ивайла, Джин, Хосок и Миа. И в двойната палатка бяха Саша и Джимин. Направихме си огън, взехме одеала и се завихме, имахме и маршмелоу. Джин си беше взел китарата и ни посвири малко. Аз и Куки решихме, че ще се поразходим, Куки ме хвана за ръката и тръгнахме. Разхождахме се и Куки спря да си завърже обувката. Аз започнах да се оглеждам наоколо и когато се обърнах, Куки го нямаше. Започнах да викам.
- ДЖЪНГКУК, МОЛЯ ТЕ. НЕ Е ЗАБАВНО. КЪДЕ СИ?- виках и виках, но не последва отговор. Сълзи започнаха да се спускат по бузите ми.- Джънгкук, моля те! Не ме оставяй!- казах едвам през сълзи и се строполих на земята. Започнах да плача още повече и тогава някой си сложи ръката на рамото ми. Обърнах се и видях Джънгкук.
- Хей, спокойно! Това беше шега! Всичко е наред. Тук съм!- каза той. Аз се изправих и започнах да го удрям в гърдите.
- КАК МОЖА ДА МИ ПРИЧИНИШ ТОВА! ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ И ТИ СИ МЕ ИЗОСТАВИЛ. МРАЗЯ ТЕ ДЖЪНГКУК, МРАЗЯ ТЕ!- виках и накрая отново паднах на земята. Той ме прегърна и започна да премахва сълзите ми от лицето.
- Съжалявам! Не исках да те изплаша. Не можеш да ме мразиш. Обичаш ме. Повече няма да правя така. Обещавам ти!- каза той и ме целуна, но наистина му бях ядосана. Станах и тръгнах с бърза крачка към палатките, но той ме хвана и ме вдигна. Сложи ме като чувал с картофи на рамото си.
- ПУСНИ МЕ!- виках аз и го удряха по гърба, а той ме удари по дупето.
- Няма да те пусна!- каза той и продължи да върви. Вече се бях отказала, нямаше смисъл да се боря. Той беше доста по-силен от мен, а и ми се доспа.